Правителството срещу инфлацията – помощ за потребителя или нова вълна от поскъпване?

Когато чуем „контрол върху цените“, повечето от нас инстинктивно си отдъхват – значи държавата се намесва, за да ни защити. Но както често се случва в икономиката, нещата не са толкова прости. От август 2025 г. влиза в сила регламент, който забранява необоснованото повишаване на цените до края на 2026 г. Звучи добре. Но ще работи ли? Или ще доведе до обратния ефект – нова вълна от поскъпване, още преди да видим първите етикети с евро?

В опит да овладее ценовия натиск преди въвеждането на еврото, правителството въвежда строги мерки за контрол върху търговците. Но дали това ще защити хората – или ще предизвика нова инфлационна вълна?

Предложени мерки и засегнати сектори

Правителството предлага серия от регулаторни действия във връзка с въвеждането на еврото, насочени към контрол на цените. Ключовите мерки са:

• Удължен период на двойно означаване на цените: от 8 август 2025 до 31 декември 2026 г. търговците няма да могат да повишават цените си „необосновано“ спрямо нива от началото на двойното означаване. Тоест, забраната за покачване важи не само през януари 2026 г., а през целия този период.

• Задължение за прозрачност на цените: големите търговски вериги (оборот над 10 млн. лв.) въвеждат задължение да публикуват ежеседмично на сайтовете си крайни цени на стоки от големите потребителски кошници.

• Унифициране на маркирането: въвежда се изискване видът, размерът и цветът на шрифта на етикетите за лв. и евро да са еднакви, за да не се бъркат потребителите.

• Засилени контролни правомощия и санкции: Комисията за защита на потребителите (КЗП) и НАП получават по-голям обхват за проверки (могат да изискват данни за ценообразуване от 2024 г. насам). Предвиждат се значително завишени глоби – процентни от оборота – с превантивен ефект.

Засегнати са предимно секторите на дребната търговия на хранителни и нехранителни стоки (вкл. алкохол, цигари, лекарства) – особено големите супермаркети и вериги с оборот над 10 млн. лв. годишно. По-строг контрол се налага и върху етикетирането в обекти за продажба (магазини, пазари и др.). Налице са и мерки към фармацевтичния сектор – разработени са указания и софтуер за маркиране на цените в евро в аптеките. Не се предвижда преки ограничителни мерки към енергийния сектор, но правителството отбелязва, че повишения в цените на суровини, ток и газ ще бъдат изключение от забраната за поскъпване.

Аргументи на критиците (икономисти, работодатели, синдикати)

Противниците на мярката предупреждават за опасност от рязък скок на цените. По-важните аргументи са:

• Икономисти/политици („Продължаваме промяната“ и др.): Бившият финансов министър Асен Василев посочва, че ако на фирмите бъде казано 18 месеца „не повишавайте цени“, те ще ги вдигнат мигновено преди това да влезе в сила – поради липса на ясно определение кога е „обосновано“. Той нарича опитите за административен контрол неработещи (според него „доказано“), и призовава основният антиинфлационен инструмент да е растеж на доходите, а не замразяване на цени. Подобно, депутати от опозицията (ПП-ДБ) твърдят, че предложените мерки ще повишат цените вместо да ги спрат.

• Работодатели/ритейлери: Сдружението за модерна търговия (представител на големите вериги) е категорично против. Според него текстовете са „прекомерни“ и противоконституционни (ограничават стопанската инициатива). Критиките включват: неточно дефинирани „обективни икономически фактори“ (дискретиране на КЗП), огромни глоби и правомощия, които ще създадат рискове от недостиг на стоки – търговците няма да имат стимул да понижават цени при намалени разходи поради страх от санкции. СМТ припомня, че при въвеждането на еврото в Хърватия не са прилагани такива тавани, а решенията трябва да се обсъждат подробно с бизнеса.

• Синдикати: Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) подкрепя борбата срещу спекулата, но не оспорва пряко идеята за контрол. КНСБ съобщи, че ще провежда месечен мониторинг на цените на основни стоки (хляб, месо, млечни, зеленчуци, горива и др.), за да защити потребителите от необосновани повишения. Синдикатите заявяват, че трябва „безпощадно“ да се следят случаите на спекулативно вдигане на цени и създават платформа за информираност. Не се среща отворена критика от страна на КНСБ към самите мерки за замразяване; напротив, те се включват в механизмите за контрол.

В резюме, критиците (икономисти и работодатели) предупреждават, че предложенията лесно могат да предизвикат предварително покачване на цените и дори да създадат дефицити. Независими анализи също посочват, че твърдите административни ограничения обикновено не дават значителен ефект върху инфлацията.

Примери от миналото (България и други страни)

Историята показва, че подобни антипазарни мерки трудно свалят инфлацията, а често вървят заедно с кризи:

• България, 1990-те: През преходния период държавата масово контролираше цените. През 1990 г. около 2/3 от дребноцени бяха фиксирани от държавата, но инфлацията през годината е 64%. В години като 1996-97 се стигна до хиперинфлация и периодично повтарящи се кризи и недостиг на храни и стоки (т. нар. „Луканова зима“ и „Зърнена криза“), въпреки административните тавани и купонни системи.

• Унгария, 2023: Унгарското правителство наложи тавани върху търговските надценки на храни. Резултатът беше най-високата инфлация на хранителни стоки в ЕС – около 50% годишен ръст през 2023 г. – и недостиг на някои продукти. Европейският съд установи, че тези ограничения нарушават правилата на ЕС.

• Румъния и Хърватия, 2023: Румъния ограничаване търговските надценки на основни стоки (лятото на 2023), но оттогава инфлацията на храните там остана по-висока от българската, въпреки че България не прилагаше такъв таван. В Хърватия след въвеждане на тавани през септември 2023 г. също се отчита по-висока хранителна инфлация спрямо България.

• Опит на други страни: Анализи сочат, че силните ценови ограничения при присъединяване към еврото са рядкост и обикновено дават само незначителен ефект. Например във Франция през 2001–2002 г. големите вериги обещаха замразяване на цени, но според Евростат ефектът върху инфлацията бе само 0,00–0,16 процентни пункта. В Словения мрежа за мониторинг отчете ефект около 0,2–0,3 п. п., въпреки че 83% от населението почувства „скок“ на цените. Фискалният съвет обобщава, че меки (доброволни) мерки са практически универсални при еврото, а твърди регулации почти не са прилагани.

Официално обяснение и независими анализи

Правителството обяснява мерките като нужни за защита на потребителите. На заседание на Механизма за координация премиерът Зhelyazkov и министърът на финансите Петкова заявиха, че контролът върху цените трябва да обхване целия период на двойното означаване, за да се избегнат опити за спекулативни увеличения. Финансовият министър посочи, че предложените промени са подготвени „на база анализите и резултатите от проверки на НАП и КЗП“, които констатирали неправилно етикетиране и други нарушения. Официалният мотив е превенция – „да има превенция срещу желанията на недобросъвестни търговци да използват еврото като причина за необосновано повишаване на цените“.

В подкрепа на тази теза не са представени публично независими оценки за ефекта. Напротив, Фискалният съвет и експертни изследвания предупреждават, че в реалността строги тавани обикновено дават само минимални резултати спрямо пазарните тенденции. Анализът на Фискалния съвет обобщава, че твърдите ограничения почти не се прилагат при еврото и влиянието им е в рамките на обичайната волатилност (0–0,3 п. п. върху инфлацията). По данни на НСИ и Евростат, през юни 2025 г. годишната инфлация у нас е 4,4% (по ИПЦ). Това отчасти се обяснява с поевтинели горива (след силен ръст в предходните години) и стабилизиращи се основни цени. Евростат отчита, че инфлацията на енергията в еврозоната е станала отрицателна (-3,6% през май 2025), а хранителните стоки растат умерено (~+3,3%). По думите на ЕЦБ, именно снижаващите се цени на енергията и по-силното евро оказват надолу натиск върху инфлацията в момента.

Други фактори, влияещи върху инфлацията

Въпреки обсъжданите мерки, основните движещи сили на цените са глобални пазарни фактори и вътрешни тенденции. Няколко влияещи фактора са:

• Световни пазари и енергийни цени: Цените на петрол и природен газ оказват пряко влияние върху инфлацията. От началото на 2025 г. цените на енергоносителите спадат, което понижава производствените разходи и стойността на стоките на едро. Еврокомисията и ЕЦБ отчита, че поевтиняването на енергията и укрепването на еврото са допринесли за забавяне на инфлацията в еврозоната. Намалелият външен инфлационен натиск (поевтиняло гориво и контейнери) в известна степен компенсира вътрешните ускорения.

• Климатични условия: Суровини за храни са подложени на екстремни климатични събития. Проучвания показват, че суши, горещи вълни и други аномалии предизвикват остри скокове в цените на основни храни – например поскъпване до +50–90% на зехтин, зеленчуци или зърнени по света, след небивал климатичен стрес. По-високите цени на селскостопанската продукция се разпространяват чрез международната търговия и натоварват потребителските цени у нас (особено на храните). България, като нетен вносител на храни, е чувствителна към такива глобални шокове.

• Вътрешно потребление и туризъм: През летния сезон се активират сектори като хотели, ресторанти и развлечения – това личи и в данните: през юни 2025 г. най-голямо месечно покачване в потребителската кошница имат именно развлечения (+2,8%) и ресторантьорство (+1,3%). По-голямото вътрешно търсене (от растящи доходи и туризъм) оказва допълнителен натиск при ограничени доставки на места за нощувки и услуги.

• Политически/регулаторни събития: Освен еврозоната, напрежения по отношение на Украйна, енергийна политика или глобална търговия внасят несигурност в цените. В сравнение с принципните мерки на правителството, тези широки геополитически и пазарни движения имат най-голяма тежест върху темпа на инфлация.

Заключение

Предложенията за ценови ограничения по повод въвеждането на еврото предизвикват разгорещен дебат. Правителството ги представя като защита на потребителя от спекула в сложния преходен период. Противниците, подкрепени и от исторически примери, предупреждават, че подобни мерки лесно могат да доведат до предварително поскъпване и дефицити. Важно е обаче да се отбележи, че анализите (на Фискалния съвет и други) сочат, че твърдите административни ограничения обикновено дават само кратковременен и слаб ефект върху инфлацията. Към момента основните съвременни драйвери на инфлацията в България са външни (глобални пазари на енергия и храни) и вътрешни структурни фактори (търсене, туризъм, доходи), а не самата смяна на валутата. Ако се приемат предложените мерки, реалният им ефект върху ценовото равнище ще зависи от това дали ще потискат спекулата или – както критици очакват – ще отключат скок на цени в началото на контролираната 18-месечна схема. Към момента независимите данни не дават единнозначен сигнал. От една страна, рискът за резки и необосновани повишения е мотив за превантивни действия; от друга, опитът на други държави показва, че самите ограничения не са в състояние да променят трайните инфлационни тенденции.

Таблица 1. Позиции на различни участници и примери за ценови ограничения

Стейкхолдър/Източник	Тезис/Прогноза	Цитат
Правителство (МФ, КЗП и др.)	Мерките ще предпазят потребителите от спекула и нерегламентирани ценови удари.	„Да има превенция срещу недобросъвестните…“
Икономисти/политици (ПП/ДБ)	Предупреждават за „главоломен“ скок на цени преди влизането в сила на забраната.	„Всяка фирма ще вдигне главоломно цените…“
Работодатели (СМТ – търговски вериги)	Намират мерките за неясни и непропорционални; прогнозират дефицити и криза.	„Огромна неяснота… риск от дефицити…“
Синдикати (КНСБ)	Подкрепят контролна роля за защита на потребителите; следят цените ежемесечно.	„КНСБ ще следи… с цел предотвратяване на необосновано увеличение“
Фискален съвет (анализ)	Строгите ценови ограничения рядко са ефективни – ефектът е минимален (0–0,3 п.п. инфлация).	„Ценови ограничения са използвани рядко и с малък успех…“
История (България, 90-те)	Контролът на цени съвпадна със зони на висока инфлация и хроничен недостиг.	„90-те… период на инфлация и повторни кризи и дефицити“
Други страни (Унгария, 2023)	Тавани доведоха до рекордно висок ръст на цените на храните (~50%).	„Унгария… инфлацията при храните е най-висока в ЕС (~50%)“

Източници: Официални данни от Министерския съвет, финансовото министерство и НСИ; позициите на работодатели и синдикати; независими анализи на Фискалния съвет и икономически изследвания. Всички цитирани фрагменти са по оригинални източници, посочени в квадратни скоби.