Есе от поредицата „Светът през моите очи“
Има една особена порода хора, които не крадат, но и не са честни. Не лъжат съвсем, но и не казват истината. Не вършат големи злини, но дребните им подлости са ежедневие. Това са нашите странични мошеници — онези, които винаги вървят покрай пътя, никога по него. Не защото не могат, а защото им е по-удобно.
Те обичат да казват: „Абе, така се прави!“. Все едно животът е игра на шмекерии, а честността — някаква наивност за хора без връзки.
Но има и други хора — тихите, сдържаните, които не се бутат, не викат, не лъжат. Те не вярват в далаверата. Те вярват в душевното равновесие, в това, че човек може да живее почтено и пак да спи спокойно. Наричат ги глупаци, а те всъщност са стоици.
I. Малките гении на оцеляването
България е страна на таланти — и в изкуството, и в хитрината. Имаме гении, които могат да направят диплома от нищо, справка от въздуха, проект без проект, и да убедят всички, че са спасили света. Някои наричат това „инициативност“. Аз го наричам странична изобретателност — онзи особен начин да минеш покрай системата, вместо да я промениш.
Страничният мошеник не е престъпник — той е артист. Сменя лица, тонове, усмивки. Успява да бъде „приятел“ с всички, но никой не му вярва истински. Животът му е като театър без публика: играе роли, но сам не вярва в тях.
Той винаги има оправдание:
-
„Такъв е животът.“
-
„И другите го правят.“
-
„Не може иначе.“
А стоикът просто мълчи. Гледа го, усмихва се и си мисли: „Може, приятелю. Може иначе — просто не искаш.“
II. Урок от древните
Стоицизмът се е родил преди повече от две хиляди години — във времена, когато хората са имали по-малко удобства, но повече достойнство. Зенон от Китион, Епиктет, Марк Аврелий — всички те са учили на едно просто нещо: да не зависиш от това, което не можеш да контролираш.
И колко силно звучи това днес, когато навсякъде около нас се вихрят дребни схеми и големи оправдания!
Марк Аврелий е писал в своя „Размишления“:
„Погледни внимателно в себе си. Там е изворът на доброто, който никога не пресъхва, ако не го спреш сам.“
Нашите странични мошеници обаче гледат не в себе си, а в джоба на другия. Изворът на тяхното добро е чуждият ресурс — бонусът, връзката, подаръкът, комисионната.
Стоицизмът е тяхната антиподна философия: да живееш не заради печалбата, а заради вътрешната чистота. Да не те ядосва чуждата подлост, защото тя не може да ти отнеме достойнството.
III. Малки сцени на всекидневната хитрост
Гледаш опашката в магазина — една жена с три продукти се мушва пред всички, „само за едно нещо“. Или в администрацията — „мой човек“ я уреди по телефона. Или на паркинга — паркирал напречно, защото „нямаше друго място“.
Дребни неща, ще каже някой. Да, но от тях се трупа моралният прах по обществото.
Стоикът вижда това и не вика, не проклина. Просто не участва. Не се ядосва, защото знае: гневът е победа за мошеника.
Ако успее да те ядоса, вече те е измамил — не в пари, а в спокойствие.
И тук идва красотата на стоицизма — не е философия на безразличие, а на силата да избираш своите битки. Да запазиш мира в себе си, дори когато светът около теб е цирк на дребни лъжци.
IV. Когато тишината говори повече от думите
Един истински стоик не обяснява, не поучава и не морализира. Просто живее така, че поведението му да е отговор.
Хората усещат. Мошеникът може да се подиграва, да говори зад гърба ти, да те нарича „балък“. Но когато те срещне пак след време, вътре в себе си ще знае, че ти си бил прав.
Стоицизмът не е борба с другите, а възпитание на самия себе си.
Да не мразиш, да не завиждаш, да не искаш да си като тях. Да не се сравняваш с този, който мами, а с този, който устоява.
V. Хуморът като броня
Едно от най-умните оръжия срещу дребната подлост е иронията.
Когато гледаш как някой се хвали с „връзки“, можеш спокойно да си помислиш:
„Колко е хубаво, че си имаш телефонен Бог.“
Смешното обезоръжава. Стоицизмът не е мрачен — той може да се усмихва. Да гледаш света с известно благородно безразличие е изкуство.
Ние, които сме живели и видели достатъчно, знаем: животът винаги връща. Може не веднага, но връща.
И ако не ти върне това, което си направил, ще ти върне това, което си станал.
VI. Съвременният стоик – човекът без връзки, но със съвест
В наши дни стоицизмът изглежда почти екзотичен. Светът обожава бързите резултати, лайковете, печалбата. А стоикът е бавен, мислещ, не реагира веднага.
Той не е модерният „успешен“ човек – но е щастливият.
Докато другите събират контакти, той събира спокойствие.
Докато другите мислят как да направят „врътка“, той мисли как да не предаде себе си.
И в това има сила.
VII. Българският стоицизъм – оцеляване с достойнство
Да си стоик в България е почти героизъм.
Тук е лесно да си „уредиш“ живота — познаваш някого, звъниш, натискаш, получаваш.
Трудното е да не го направиш.
Стоицизмът у нас е тихият бунт на нормалните хора.
Онези, които си плащат данъците, чакат реда си, работят честно и се усмихват въпреки всичко. Те не са на билбордовете, не ги дават по телевизията, но държат тази държава жива.
Това е истинската сила — да не се изцапаш, когато всички около теб търсят калта.
VIII. Защо не си струва да мразим мошениците
Стоиците казват, че злото не идва от лошите хора, а от незнанието им. Те не знаят по-добър начин да живеят.
Те вярват, че само с измама ще оцелеят.
И тук се ражда съжалението, а не омразата.
Да мразиш мошеника е като да пиеш отрова, надявайки се другият да се разболее.
По-добре е просто да го оставиш на собствената му съдба.
Стоикът не търси възмездие — той вярва в естественото равновесие. Всеки получава своето.
IX. Дребните измами – голямото огледало
Понякога, за да разберем колко е заразна дребната нечестност, трябва да се погледнем в огледалото.
Колко пъти сме казвали:
-
„Абе, няма страшно, кой ще разбере?“
-
„Само този път.“
-
„И аз заслужавам нещо.“
Малките компромиси са като пукнатини в стъкло – в началото са невидими, но после цялото се чупи.
Стоицизмът ни напомня, че честността не е удобство, а избор.
Не винаги печелиш от нея, но винаги запазваш себе си.
X. Мирът вътре в човека
Истинският стоицизъм не е просто философия на търпението, а на вътрешния мир.
Да можеш вечер да седнеш на терасата, да погледаш залеза и да знаеш, че не си измамил никого днес. Това е богатството, което не се облага с данък.
Страничните мошеници винаги са неспокойни. Те постоянно изчисляват, лъжат, прикриват. Стоикът просто диша.
И това дишане е победа.
XI. Иронията на съдбата
Животът има странен хумор.
Днес се смееш на „наивния“, който спазва правилата, а утре именно той ще ти подаде ръка, когато си в нужда.
Мошеникът винаги мисли за следващата далавера, а стоикът — за следващия изгрев.
И докато единият се страхува да не го хванат, другият спи спокойно.
Това е истинската награда — спокойният сън на чистата съвест.
XII. Финал: философия за оцеляване с лице
Стоицизмът за странични мошеници е напомняне, че спокойствието е най-големият лукс на днешния свят.
Човек може да няма власт, връзки, богатство — но ако има равновесие, има всичко.
Нека другите хитруват, нека търсят лесното.
Стоикът върви по своя път — бавно, но сигурно. Без да се навежда, без да се продава.
И когато животът го изпита, той няма нужда от оправдание.
Само от тишина и от вътрешна усмивка.
🟢 Моето мнение:
В свят, в който „връзките“ често се смятат за повече от труда, стоицизмът е не просто философия — той е форма на съпротива.
Да останеш почтен в среда на лъжа е като да запалиш свещ в тъмнината — малка светлина, но достатъчна, за да не се изгубиш.
Коментари
Публикуване на коментар