В малкия град, където всички се познаваме, изборите винаги са нещо повече от политика. Те са огледало — не само на партиите, а и на хората, които живеят тук. Понякога това огледало е замъглено от шум, подозрения и изненадващи развръзки. Така се случи и този път в Пазарджик – след като прахът от урните вече бе утихнал, един мандат изчезна като сянка. А заедно с него – и поредното зрънце доверие в системата.
1. Градът след изборите – кратък дъх и дълга въздишка
След местните избори от октомври в Пазарджик изглеждаше, че всичко е ясно. Гласовете преброени, мандатите разпределени, победителите доволни, загубилите – примирени. И точно тогава се появи новината: ЦИК е отменила решение на Общинската избирателна комисия (ОИК) – Пазарджик, с което е утвърдено крайното разпределение.
Решението под номер 4352-МИ от 12 октомври 2025 г. промени хода на нещата. Не с гръм, а тихо – с подпис и печат. Един мандат беше прехвърлен, а за някого това означаваше загуба, за друг – неочаквана победа.
И както често се случва в нашия град – по кафенетата започнаха приказките: „Как така?“, „Кой натисна копчето?“, „Защо точно този?“.
2. Когато аритметиката не стига
Изборите днес се решават не само от урните, а и от формулите. Един глас може да се окаже решаващ, но по-често решаващ се оказва начинът, по който този глас е преброен и отчетен.
Според информацията от протоколите, в дните след вота ОИК – Пазарджик е провела няколко заседания (включително Протоколи №21-НМИ и №23-НМИ), на които се обсъждали несъответствия между данните от секционните комисии и системата.
Някои числа не съвпадали, в някои секции се появявали „новооткрити“ гласове, а при изчисляване на мандатите – едно място преминало от една партия към друга.
И тук идва въпросът, който никой не задава на глас: грешка ли беше това, или нещо повече?
ЦИК, след жалба, разгледала случая и отменила решението на ОИК, като върнала преписката за ново произнасяне. Формално – всичко законно. Но в очите на хората остава усещането за нещо мъгливо, нещо нередно, нещо „побутнато“.
3. Какво губим, когато един мандат изчезне
В числата изглежда дреболия – един мандат по-малко. Но в реалността този един мандат означава цял глас в местния парламент, означава влияние, контрол, дори промяна на мнозинството.
Понякога една ръка повече в Общинския съвет решава кой ще бъде председател, как ще се разпределят обществените поръчки, кои улици ще се ремонтират и кои ще останат дупки.
И когато гражданите виждат, че след изборите не урните, а протоколите решават кой ще управлява, се питат: „Защо гласувахме?“
Това е най-тежката загуба – не мандатът, а вярата, че гласът ти има смисъл.
4. Изненадваща развръзка – но не и случайна
Местните медии бързо подхванаха темата. В сайта Marica.bg се появи заглавие: „Изненадваща развръзка след вота – кой губи мандат в Пазарджик?“
Новината се разпространи бързо, но отговорите останаха неясни. Хората питаха, но институциите мълчаха. На сайта на ОИК документите се появиха за кратко, после изчезнаха.
Едни говореха за „техническа грешка“, други – за „натиск отгоре“. В крайна сметка ЦИК реши въпросът по бюрократичен начин, но общественото недоверие вече беше пуснало корен.
И така, вместо да се говори за идеи, за програми, за бъдеще – се говореше за сметки, деления и подозрения.
5. Старият рефрен: „Всички са маскари“
В Пазарджик, както и в цяла България, този рефрен се повтаря от десетилетия. От времето на Жорж Ганчев до днес – недоверието в изборите е станало почти народопсихология.
Хората не вярват, че нещата се решават честно. И не защото всички са лоши, а защото никой не обяснява ясно какво се случва.
Когато един документ е отменен, друг – редактиран, а трети не може да се намери, нормалният човек се чувства излъган.
И тогава вече няма значение коя партия е взела мандата. Защото всички губим.
6. Прозрачността – не просто дума, а спасение
В един нормален демократичен град, след такава ситуация, би трябвало да има пресконференция.
Да излязат членовете на ОИК и да кажат: „Да, имаше грешка. Ето какво се случи, ето как я поправихме.“
Да се качат протоколите, да се покажат цифрите, да се чуе обяснение.
Но у нас обикновено настъпва тишина. И в тази тишина се раждат слухове, съмнения и гняв.
Парадоксът е, че прозрачността е най-евтиното лекарство срещу недоверието – не струва нищо, само смелост.
7. Гражданите не са статистика
В последните години изборите у нас се превърнаха в състезание на бюрократи. Протоколи, числа, квоти, преференции…
Но зад всяко квадратче в бюлетината стои човек.
Този човек става рано, отива до урната, вярвайки, че гласът му ще бъде част от промяната. А когато след това му кажат, че един мандат „се променил по методика“, той просто свива рамене и си казва:
„Е, пак ни излъгаха.“
И следващия път не гласува.
И така, стъпка по стъпка, демокрацията ни се свива до чиновническа игра на проценти.
8. Урокът от този случай
Историята с Пазарджик е малка, но симптоматична. Тя показва как липсата на яснота и навременна комуникация убиват доверието в институциите.
Дори да няма зло умисъл, когато нещата се крият или обясняват неясно, обществото вижда само сенки.
А сенките, както знаем, често изглеждат по-страшни от самата реалност.
ЦИК направи това, което трябва по закон – отмени решението и върна случая. Но моралното обяснение така и не дойде.
А Пазарджик има нужда точно от това – не просто правила, а честност пред хората.
9. Моят коментар: избори има, но избор няма
Пиша това не като юрист или експерт по избори, а като човек, който живее тук, между тези улици и тези хора.
Всеки път, когато излизам от секцията, си казвам: „Дано този път е различно.“ И всеки път се оказва, че не е.
Не защото не можем, а защото не искаме да се научим да вярваме един на друг.
Ние, българите, сме уморени от избори без избор, от резултати без доверие, от обещания без покритие.
А когато един мандат изчезне в административен лабиринт, това е само симптом. Болестта е по-дълбока – липсата на морална отговорност.
10. Финал: Докато мълчим, все някой ще брои вместо нас
В Пазарджик всички познаваме поне един член на комисия. Знаем кой е „нашият човек“. Затова и не смеем да питаме твърде много.
Но демокрацията не е мълчание. Тя е участие, питане, настояване.
Докато ние, гражданите, не поискаме ясни отговори, ще продължаваме да се чудим защо все някой друг решава вместо нас.
И тогава няма значение кой печели и кой губи мандат – защото в крайна сметка всички губим.
Послеслов
Този случай в Пазарджик не е просто изборна интрига. Той е предупреждение.
Че демокрацията се руши не само от измами, а и от мълчание.
И ако днес един мандат е „поправен“ по документи, утре може да бъде „поправено“ нещо по-голямо – без никой да разбере.
Затова дългът на всеки гражданин е прост: да не спира да пита.
Да пита ОИК, да пита ЦИК, да пита медиите, да пита кмета, да пита дори съседа си.
Само така градът ни ще има шанс да диша с чист въздух – не само в белите дробове, а и в съвестта.
Коментари
Публикуване на коментар