Размисли за изборите, честния глас и загубеното гражданство
Между урните и тишината: изборите в Пазарджик и битката между града и селото
В Пазарджик изборите никога не са просто гласуване. Те са като старо хоро, което се върти на мегдана между града и селата, където едните танцуват по навик, а другите – по сметка. И когато дойде време за урните, градът стои мълчаливо, а селата тропат с ботуши. Така вече години наред посоката се определя не от онези, които живеят в града, а от тези, които го гледат отвън, но решават съдбата му.
Градът, който не гласува
Пазарджик – някога горд, културен и буен – днес прилича на човек, който не вярва, че има глас. Хората в кафенетата мърморят: „Пак ще си изберат техните, няма смисъл.“ На изборите избирателната активност в града рядко надхвърля 40%, докато в селата често е над 70%.
Не защото там всички са по-убедени демократи, а защото системата им е ясна и добре смазана – бусове с избиратели, предварително уговорени списъци, обещания за работа в общински фирми, за някой кубик дърва или просто за едно „благодаря“.
И докато градът се затваря в апатията си, селото се организира.
Селото, което решава
Не е тайна, че голяма част от общинския вот идва именно от селата. Там кметовете са като местни владетели – те знаят кой за кого ще пусне бюлетина, кой ще се колебае и кой има нужда от „убеждаване“. Селото е сплотено, но често и зависимо. Един трактор за кооперацията, една ремонтирана улица или просто едно обещание могат да променят резултата в урната.
Така кметове се избират не по програма, а по уговорка. Не по визия, а по връзка.
Гражданите под обсада
А в Пазарджик? Тук живеят хора, които работят, плащат данъци, изпращат децата си в училище и поддържат бизнеса жив. Но тяхната воля все по-малко тежи в местната политика.
Парадоксът е, че градът, който би трябвало да определя посоката, днес е под „обсада“ от селския вот.
И не защото селото е лошо – напротив, то е част от душата на региона – а защото изборната тежест му е непропорционална.
Когато гласът се купува, доверието се продава
Най-страшното в цялата картина не е купуването на гласове, а загубата на смисъл. Когато човек вярва, че изборите са предварително решени, той спира да участва.
Така в урните остава само контролираният вот. А после се чудим защо едни и същи хора управляват десетилетия, защо общината не се променя, защо младите заминават.
В Пазарджик отдавна не се води истински политически разговор – води се пазар. И докато в селата все още звънят телефоните в изборния ден, в града ехти тишината на отчаянието.
Градът има нужда от събуждане
Истинската битка не е между партии, а между активност и безразличие. Ако градът не се вдигне, ако не започне отново да вярва, че неговият глас има значение, нищо няма да се промени.
Въпросът не е само кой ще спечели, а дали изобщо ще има кой да загуби честно.
Може би е време Пазарджик да си спомни, че той е град на хора с характер – не на гласоподаватели, а на граждани.
🗳️ Моето мнение
Гласът не е стока. Но докато някой го продава, а друг – не смее да го използва, победителят винаги ще бъде третият – този, който умее да брои правилно.
Време е градът да си върне гласа. Не за да накаже някого, а за да си припомни, че е жив.
Коментари
Публикуване на коментар