Или как се прави (и не се прави) местна демокрация в Пазарджик
В Пазарджик пак има избори. Не какви да е, а извънредни – за общински съветници. Да, същите онези 41 човека, които уж трябва да решават как да се харчат нашите пари, да приемат бюджета и да гледат над рамото на кмета, когато той реши да „оптимизира“.
Причината? Съдът каза, че миналият вот не става. Машините били наред, протоколите уж точни, но някъде нещо се е оплело като чорап след изпиране. И ето – пак до урните. Демокрацията не прощава грешките, но пък обича повторенията.
Сцената е същата, актьорите – нови и стари
Плакатите отново наводниха улиците, все едно се снима продължението на сапунен сериал:
-
„Развитие за Пазарджик“ обещават прозрачност и ред.
-
„Единение“ говорят за 5 000 гласа, които някой искал да купи.
-
ДПС мълчи, но всички говорят за тях.
-
А независимите – тези вечни самотни герои – си вярват, че могат да направят чудо в морето от партийни лодки.
597 кандидатури за 41 места – цифра, достойна за рекордите на Гинес. Ако всички влязат, ще трябва да заседават на смени: едните в понеделник, другите в сряда, а третите онлайн с камера от кухнята.
Гласът на народа (във Facebook)
В групите „Аз съм от Пазарджик“, „Новини Пазарджик“ и „Пазарджик завинаги“ кипи истинска демокрация.
Там всеки е експерт – по финанси, етика, пътни ремонти и световен заговор.
– „Ще се нагласат пак изборите!“ – пише един.
– „Не, този път няма да мине!“ – уверява друг.
– „Абе, да ни оправят улицата, пък който ще да е съветник!“ – заключава трети и събира най-много лайкове.
Социалните мрежи в Пазарджик са като общински съвет без дневен ред – всеки говори, никой не слуша, но накрая всички се чувстват удовлетворени.
Малки сцени от предизборния живот
– В квартал „Изток“ кандидатът раздава фъстъци с усмивка: „За да не ви забравя и вие да не ме забравите!“
– В центъра – плакат, на който кандидатът гледа толкова уверено, че човек може да си помисли, че вече е избран.
– По селата – бусове с лозунги, дето обикалят с музика, все едно се продава сладолед, а не идеи.
А вечерта, във фейсбук, същите тези кандидати качват снимки от срещите си с избиратели – десет души в кръчмата, пет от които просто били там по навик.
Хуморът като спасение от отчаянието
В Пазарджик винаги е имало чувство за хумор – може би защото без него отдавна щяхме да се побъркаме.
Народът се шегува:
– „Общинските съветници са като времето – все ги чакаме да се оправят, но не зависи от нас.“
– „Ако за всяко обещание засаждаха дърво, Пазарджик щеше да е джунгла.“
Смехът не променя изборите, но ни напомня, че поне имаме очи да видим театъра, в който участваме.
Три урока от предизборната драма
1. Не вярвай на първата усмивка
Кандидатът, който твърди, че „не е политик“, най-често просто не е бил избран още.
Попитай: „Какво точно ще направиш?“
И не се задоволявай с „Ще видите“.
2. Гласът е като мускул – ако не го ползваш, отслабва
Когато не гласуваш, подаряваш решението на онези, които го правят.
И после няма смисъл да се чудиш защо всичко мирише на старо олио – ти сам си оставил кухнята без надзор.
3. Демокрацията не е един ден на четири години
Тя е и когато питаш защо не се чисти паркът.
Когато питаш колко струва ремонтът.
Когато не позволяваш обещанията да се забравят, щом приключи кампанията.
А сега сериозно
Пазарджик има нужда не просто от нови хора, а от нова култура – култура на отчетност, участие и самоуважение.
Защото градът не се управлява само от онези в залата, а и от онези, които ги избират.
Изборите идват и ще минат, плакатите ще избелеят, фейсбук постовете ще се загубят в историята.
Но въпросът остава:
Ще продължим ли да се смеем, вместо да изискваме?
Ако всеки гражданин на Пазарджик зададе един въпрос повече, поиска една справка повече и гласува един път по-съзнателно – тогава може би следващите избори няма да са „извънредни“. Ще бъдат просто нормални.
Финал с усмивка
И когато някой пак каже:
„Всички са еднакви“
отговорът трябва да бъде:
„Всички – не, но ако не гласувам, ще станат.“
Коментари
Публикуване на коментар