Новината, че пратеникът на Путин твърди, че Русия, САЩ и Украйна са „доста близо“ до дипломатическо решение за края на войната, звучи примамливо. След три години на разрушения, санкции и политическа умора от войната, думите „дипломатическо решение“ звучат като оазис. Но както често става, оазисът може да се окаже мираж.
I. Мир, който идва от Кремъл – винаги има уловка
Русия не използва термина „мир“ в класическия смисъл. Когато Кремъл казва „дипломатическо решение“, той има предвид спиране на бойните действия при руски условия – легализиране на окупираните територии, неутралитет на Украйна и политическа гаранция, че Киев няма да се присъедини към НАТО.
Това не е ново. Подобен модел Москва е използвала в Грузия (2008), в Приднестровието, а дори и в Сирия, където „мирният процес“ замрази конфликта, но не донесе справедливост. В този смисъл, изразът „доста близо“ вероятно означава „доста близо до това Западът да отстъпи“, а не до истински компромис.
II. Защо точно сега? Умореният Запад и новата руска тактика
След повече от две години война, обществата в Европа и САЩ започват да се изморяват. Изборите в САЩ наближават, а новата вълна на изолационизъм кара политиците да търсят начин да „затворят темата Украйна“ без да изглеждат слаби.
Кремъл знае това.
И точно затова изпраща послание чрез своя „пратеник“ – не чрез Лавров, не чрез официален говорител, а чрез дипломат с по-мек тон. Това е тест: доколко Западът е готов да започне разговори при руски условия.
Когато Русия започва да говори за „дипломация“, това обикновено означава, че се чувства уверена на бойното поле или в глобалния контекст. В момента Москва усеща разцепление в Запада – между американския реализъм („да приключим с това“) и европейския морализъм („да не предадем Украйна“). И умело се възползва от него.
III. Украйна – между мира и справедливостта
Най-големият риск за Украйна е да бъде притисната не от Русия, а от собствените си съюзници. Историята познава подобни моменти – от Мюнхен 1938 до Дейтън 1995. Мирът често идва чрез сделка, в която победителят е този, който диктува условията, а губещият получава утехата на „международното признание“.
Днес Киев стои между две опасни алтернативи:
-
Да продължи войната и да рискува нова мобилизация и изтощение.
-
Да се съгласи на „мир“, който ще замрази конфликта и ще остави част от територията под руски контрол.
И в двата случая Путин печели – или време, или територия.
IV. Кремъл и „дипломатическите игри“
Путин разбира отлично езика на Запада.
Той знае, че думата peace talks звучи прекрасно в заглавията на CNN и BBC. Знае също, че „дипломацията“ е удобен начин за западните лидери да обяснят на своите избиратели защо изпращането на още милиарди за Украйна е спряло.
Затова днешното изявление има двоен ефект:
-
Вътре в Русия то изглежда като доказателство, че „Западът отстъпва“.
-
А навън – като сигнал, че „Путин вече е разумен, нека му дадем шанс“.
Това е класически пропаганден капан.
Русия играе шах, докато Западът играе на избори.
V. Какво може да означава „доста близо“ в превод от кремълски?
Когато руските дипломати използват израза quite close, това не означава, че има договор.
Това означава, че има натиск.
Натиск върху Украйна да смекчи позицията си. Натиск върху Вашингтон да ограничи военната помощ. Натиск върху Европа да приеме новата „реалност“.
Това е същият механизъм, който Москва използва при енергийните кризи: първо внушава, че ще има решение, после повишава цената.
VI. Историческата перспектива – когато мирът идва от силата, не от справедливостта
След Втората световна война светът често е сключвал „мир“ без справедливост.
Корея остава разделена, Кипър също. Босна и Херцеговина живее в постоянна нестабилност. Всяка от тези истории започва с думи като „доста близо до споразумение“.
Така че нека не се лъжем – мирът, който идва от Москва, е мир на страха, не на доверието.
Истинското решение не може да бъде подписано на маса, докато украински градове все още горят.
Истинският мир ще дойде едва когато агресията бъде призната, а жертвата – защитена.
VII. Може ли Западът да устои на умората си?
Днешният свят е уморен.
Хората в Париж, Мюнхен и Ню Йорк искат стабилност, евтин газ и спокойствие.
Това е най-голямата опасност за Украйна – умората на съюзниците.
Кремъл го знае и чака.
Но ако Западът забрави, че агресорът не може да бъде награден, утре подобен „дипломатически успех“ може да се повтори – в Тайван, в Кавказ, в Балтика.
VIII. Заключение – мирът е дума, която трябва да се заслужи
Войната в Украйна не е просто сблъсък между две армии. Тя е сблъсък между две идеи:
– че светът може да се управлява с насилие,
– или че има правила, които важат за всички.
Днес Кремъл твърди, че сме „доста близо до мир“.
Но може би сме доста близо до нова илюзия – такава, която ще позволи на Русия да запази окупираните територии и да се обяви за „разумна сила“.
Истинската дипломация не започва с шантаж, а с признание на вината.
А Путин не е показал и грам готовност за това.
Моето мнение
Тази „мирна риторика“ е стратегически дим – начин да се тества Западът и да се внуши, че всичко може да се реши с усмивка и подпис. Но историята ни е научила, че мирът, подписан върху лъжа, винаги завършва с нова война.
Русия не иска край на войната – тя иска край на съпротивата.
Коментари
Публикуване на коментар