Въведение
Когато погледнеш към брега на Кавала – парчетата земя, съседни на границата с България, тихите селца като Офриньо, Храклица и Нова Перамос – виждаш как природата, морето и близостта на София (само 3,5 часа път) се събират в едно силно магнитно поле. Това привличане не е ново, но през последните години се превърна в истинско социално-икономическо явление: българските туристи станаха собственици и инвеститори, и така започна да се строи нова „Ривиера на българите“. Това е историята, която се разказва на живо – с участието на личности, с промени в цените, с напрежение между местни и нови обитатели, и с надежда за една по-просперираща, но и по-балансирана общност.
Началото – пътуване, туризъм и установяване
Историята започва преди около 20–25 години, когато млади българи като Марианна Борикова идват в Офриньо (което местните наричат „Тузла“), от Сандански. Тогава тя е на около двадесет, идва за работа – в сферата на ресторантьорството.
Тук е важно да отбележим, че условията са били прости: красив бряг, тишина, евтина почивка. Българските туристи прекарват лета, наслаждават се на морето, храната, спокойствието. Това е началната туристическа фаза – когато българите са “гости”, нещо като гости, които се връщат всяко лято.
Преминаването към собственост и инвестиции
С времето туристите започват да искат повече – не просто почивка, а свое място до морето. Така се заражда и интересът към покупка на имот – къща, апартамент или просто парцел на морската линия. Марианна Борикова, говорейки на гръцки и български, вижда една възможност: посредничество между български купувачи и гръцки продавачи.
По времето преди пандемията започва “френезита” – купувачи, които договорят чрез видеоразговори, виждайки имотите само чрез снимки или макети, плащайки за удобството и мечтата за морски дом.
Постепенно, почти всяко свободно и строително-годно парче земя на крайбрежието в Офриньо е станало рядкост – всичко е заето, купено, строи се.
Цените се изстрелват
С нарастването на търсенето – особено от българи – цените се покачват драстично. Както обяснява Рица Караянниду, архитектинженер, това увеличение се дължи до голяма степен на внезапния интерес и на факта, че първите купувачи са платили повече от пазарната цена.
През десетилетие цените в някои селища като Тузла са се вдигнали от около 900 евро/кв.м до 2 500 евро/кв.м.
Нещо повече – имоти се продават дори преди да са построени основите им. Макетите, големите рекламни плакати със снимка на усмихнати двойки на брега, „инвестирай, ето плажа на Офриньо“ стават част от пейзажа.
Социални и културни ефекти
Този процес не е само икономически. Той променя демографията и ежедневието на местните хора.
-
В Храклица, рибният магазин на Никос Куркумбас – който наследява семейната дейност – сега вечерите продължават по-късно, атмосферата е изпълнена с българска реч. Никос дори е научил български от уважение към клиента.
-
Мария Давидова, българка, идва със своята дъщеря преди 15 години да прекара лято в Храклица и сега се чувства като „второ семейство“. Тя купува апартамент, защото мястото я е спечелило – тишина, чистота, морски живот, гръцка атмосфера.
Местните също изразяват смесени чувства. От една страна – нови клиенти, по-голяма заетост, по-дълъг туристически сезон, икономически ползи. От друга страна – притеснение, че новите цени ги изместват; че традиционният живот се променя; че инфраструктурата (пътища, услуги, водоснабдяване) не успява да се нагоди към растящите нужди.
Проблемите, които изникват
-
Недостиг на свободни парцели: усещането е, че почти няма вече свободно, качествено парче земя по брега.
-
Спекулации: някои купувачи първоначално плащат повече от реалната стойност, което води до завишаване на цените като цяло.
-
Нечестна конкуренция: някои имоти се предлагат нелегално или чрез непрозрачни сайтове за краткосрочен наем, създавайки проблеми за местните хотелиери и хора, които работят честно.
-
Културни и исторически напрежения: в спомените на по-старите поколения още лежат болезнени събития, свързани с отношенията с българи. Някои местни не се чувстват удобно, когато новите богаташи шофират скъпи коли, показват статут, които според тях не съответстват на скромния начин на живот на селото.
Възможности и перспектива
Но не всичко е критика. Има и надежда:
-
Българите удължиха туристическия сезон – не само месец август, а и септември и дори по-късно, защото идват, живеят, ползват ресторанти, магазини, услуги.
-
Местните се адаптират – научават български, предлагат услуги според вкусовете на новите клиенти, инвестират в инфраструктура, в обслужване.
-
Ето личности като Борикова и Караянниду, които не само наблюдават, но участват активно – те градят мостове между купувачите и местните, между очакванията и реалността. Това създава потенциал за устойчиво развитие – ако се намери баланс.
Лично мнение
Аз мисля, че това явление е показателно за глобалните промени във времето на мобилност, за желанието на хората да търсят качествен живот, близо до природата и морето. Но също така показва риска, че когато пазарите се развиват толкова бързо, местните най-често остават на заден план – или с печалби, които не стигат за инфраструктурата, или с високи цени без реална полза.
Според мен е необходимо местните власти заедно с общностите да:
-
регулират по-добре продажбите и застрояването, така че да се запазва природният и културен характер на брега;
-
осигурят инфраструктура – пътища, вода, канализация, здравни услуги – да издържат на натиска;
-
поощряват прозрачност при сделките, данъчно облагане и наемите, така че новите доходи да се върнат обратно в общността;
-
насърчават съжителството, културния обмен и уважението – като Никос Куркумбас, който се учи на български, показва че уважението ражда доверие и спокойствие.
Заключение
„Ривиерата на българите“ не е просто икономически феномен – тя е социална промяна. Това е възможност, но и тест за това колко добре можем да управляваме растежа, културната идентичност и общото благо. Ако се постигне баланс, това може да бъде не просто място на лукс и инвестиции, а място, където местните и идващите живеят заедно с взаимно уважение и полза — красиво място, което всички обичат.
Коментари
Публикуване на коментар