България се сбогува с комунизма по-бавно и по-плахо в сравнение с други бивши соцстрани поради няколко взаимодействащи фактора:
1. Липса на ясно прекъсване с режима) След падането на Живков на 10 ноември 1989, БКП едва се трансформира в БСП и спечели изборите през 1990 г., което обезсмисляше радикална „терапевтична“ промяна DW+1fakti.bg+1.
2. Пасивност и „пропуснати години“) Журналистът Г. Господинов споменава, че в България не е имало масови съпротивителни движения като в Унгария или Чехословакия. Това „пропусване“ позволи на старите елити да останат в играта дълго време fakti.bgDW.
3. Експериментални и болезнени „шокови“ реформи) Цените бяха либерализирани почти изцяло през 1991, последвана от масови съкращения, инфлация и срив на доходите – включително 66 % спад на реалната заетост още през 1991, и хиперинфлация над 300 % през 1996–97 г. rosalux.deGuideBGsocialwatch.org.
4. Корупция и държавен захват) Посткомунистически политически сили „наложиха“ възстановяване на статуквото – публичните губят, частните печелят. Институционалната захваченост и корупцията ограничаваха реалната демократична трансформация esiweb.orgemerging-europe.com.
5. Носталгия към социализма) Мнозина българи, особено по-възрастните, изпитват носталгия по режима – проучвания показват, че между 32 и 45 % биха предпочели социалистическия епоха, а близо 74 % вярват, че „са съсипали държавата“ след 1989 г. en.wikipedia.orgesiweb.org.
6. Демографски и социални последици) След 1989 г. над 20 % спад на населението до днес, масова емиграция, застаряване на поколението, бедност сред пенсионерите – последствия, които засилват усещането за провал на промяната. just-transition.infotheconversation.comft.com.
✅ Заключение
България не „сменя“ режима изведнъж – тя плавно и несигурно „прехвърля“ старите структури в новия ред. Власт, институции, политически лидери и много обществени норми са останали от предходния модел. Още 35 години след 1989 г. страната живее с глад за социална справедливост и институционална прозрачност. И макар формалните символи на комунизма да са премахнати, манталитетът му остава дълбоко вкоренен.
Моето мнение
Този продължителен и труден преход не е просто исторически процес, а жив пример за това как социалните травми, икономическите шокове и институционалната слабост могат да забавят демократизирането на едно общество. Липсата на ясна колективна памет и неудържимото влияние на старите елити правят разграничаването от комунизма бавно и непълно. Ако искаме промяна, дълго отлаганата култура на критично мислене и гражданска активност трябва да се утвърди, особено сред младото поколение.
Коментари
Публикуване на коментар