Санкциите срещу Русия и инфлацията в Пазарджик: какво не се казва

на

 





От Брюксел до Пазарджик и Септември – как геополитиката се превръща в хляб, бензин и болка. Защо санкциите не удрят само Кремъл, а и касовите бележки у нас?

I. Въведение – геополитиката и хладилникът

Когато започнаха санкциите срещу Русия през 2014 г. – с анексията на Крим – малцина в Септември или Пазарджик можеха да си представят, че години по-късно тази международна политика ще се отрази върху семейната им трапеза. Днес вече не питаме дали светът се е променил. Питаме защо черешите струват 15 лева килото, а токът и хлябът се превръщат в лукс.

Защото санкциите не са просто новина от CNN – те са част от касовата бележка на всяко българско домакинство. Особено в малки градове като Септември и Пазарджик, където доходите не са европейски, но инфлацията е световна.

II. Какви са санкциите срещу Русия – накратко

Санкциите срещу Русия са комплексен пакет от ограничения, наложени от ЕС, САЩ, Великобритания и други съюзници. Включват:

  • Ограничения върху износа на технологии, особено за нефт и газ;

  • Финансови санкции срещу банки и олигарси;

  • Ограничения върху въздушното пространство и логистиката;

  • Забрана за износ на луксозни стоки, индустриални компоненти и суровини;

  • Замразяване на активи и изключване от SWIFT на ключови руски банки.

Идеята е: да се притисне икономиката на Русия и да се намалят ресурсите ѝ за военни действия в Украйна.

III. Русия се адаптира – заобикалянето на санкциите

На практика Русия се приспособява:

  • Търговията с Китай, Индия и Турция процъфтява;

  • Енергийният износ се пренасочи – нефт към Индия, втечнен газ към ЕС чрез посредници;

  • Ръст в търговията през Казахстан, Армения и Сърбия – заобикаляне на ограничителните мерки.

Това, което се премълчава: санкциите не са смазали руската икономика, а са я пренастроили към нови оси. И същевременно са създали вторични кризи… за нас.

IV. Цената на санкциите в Европа – и в България

Енергийна инфлация

ЕС се отказа от евтиния руски газ. На негово място дойде втечнен LNG от САЩ, Катар и Алжир – но на тройно по-високи цени.

  • Токът у нас поскъпна с над 60% за две години;

  • Горивата скочиха с 30–40%;

  • Вносът на торове и метали поскъпна поради прекъснати доставки.

Храни и логистика

Украйна и Русия са огромни износители на зърно, слънчоглед, торове. Блокирането на тези потоци удари:

  • Цената на хляба, брашното и олиото;

  • Сектора на зеленчуците и плодовете – с по-скъпи торове и горива.

В Септември и Пазарджик това не е теория – това е седмично пазаруване.

V. На чаршията в Пазарджик: данните говорят

През юли 2025 г. „Марица“ публикува репортаж от пазара в Пазарджик. Ето какво показва реалността:

  • Череши: 13–15 лв/кг;

  • Смокини: 10 лв/кг;

  • Малини: 20 лв/кг – рекорд;

  • Къпини: 18–20 лв/кг;

  • Боровинки: 16–18 лв/кг;

  • Ягоди: 8–10 лв/кг;

  • Бяло грозде (внос): 12 лв/кг.

Само зеленчуците остават сравнително достъпни:

  • Доматите: 1,50–4 лв/кг;

  • Картофите: 0,80–1,20 лв/кг;

  • Краставиците: 2–3 лв/кг.

Тези цени са реални. Илюстрират какво означава „инфлация“ извън статистиката.

VI. Септември: град на работещи бедни

В Септември средната пенсия е под 700 лв. В малките села наоколо хората разчитат на градините си, но и торовете вече са двойно по-скъпи. Работещите млади пътуват до Пазарджик или Пловдив – с коли, които гълтат гориво на 2,90 лв/л.

През лятото на 2025 мнозина вече се отказват от сезонните плодове. Купуват се домати, хляб и евтино сирене. Малини? Лукс.

VII. Какво не ни казват

В телевизиите ще чуете, че санкциите били „необходима морална позиция“. И това може да е така. Но няма дебат за цената – кой плаща за тази морална позиция?

  • Не я плащат германците, които си взимат компенсации;

  • Не я плащат френските фермери – техните цени са регулирани;

  • Не я плаща Брюксел, а малкият човек в Пазарджик, Септември, Монтана.

Няма истински разговор за ефективността на санкциите. А още по-малко – за вторичните им ефекти.

VIII. Кой печели от тази криза

  • Посредници в търговията с нефт, газ и торове;

  • Голяма енергетика, която продава ток на свободния пазар;

  • Политици, които използват темата за „външна заплаха“, за да замажат вътрешните провали.

А губещите? Все същите – нископлатените, пенсионерите, малките производители. В Септември го виждат ясно.

IX. Финален коментар – от Пазарджик, без превод

„Живея в Пазарджик цял живот. Тук не гледаме Bloomberg, гледаме хладилника. Там е инфлацията – в липсващите неща. А ни говорят, че санкциите били морални.“


Коментари

Публикуване на коментар