Гласът на гражданите: Към по‑справедлива данъчна и социална система

 

В съвременните демокрации все по‑силно се чуват гласовете на обикновените граждани, които настояват за по‑прозрачни и справедливи механизми на разпределение на обществените ресурси. В Германия през 2025 г. граждански дебат, иницииран от организацията „Mehr Demokratie“ и проведен под формата на онлайн гласуване и събрание на жребийно избрани 40 души, представя серия от препоръки за реформи в данъчната и социалната система. Те обхващат теми от наследственото облагане на големите богатства до обединяване на пенсионните системи, от единна здравна каса до по‑активно гражданско участие при важни държавни решения (Telepolis).

Контекст и нужда от дебат
Глобализацията и растящото неравенство създават усещане за несправедливост, което може да ерозира доверието в демократичните институции. В Германия, както и в други развити държави, концентрацията на огромни богатства в ръцете на малка група хора е видима – тя влияе на икономическите структури, социалната мобилност и политическите процеси. Затова в рамките на „Bürgerdebatte – gerechte Steuern und Finanzen“ всеки гражданин имаше възможност да предложи идеи онлайн, а след това жребийният граждански съвет да ги обсъди директно на живо. Целта беше да се идентифицират реформаторски мерки, които не идват от традиционните политически елити, а от „хората на улицата“ (Telepolis).

Насоки от гражданския съвет
Ключовото послание на жребийната група е, че големите богатства създават дисбаланс и ощетяват общественото благо. Затова те са формулирали серия от препоръки, които следва да доведат до:

1. Справедливо облагане на наследствата, особено при стойности над 13–26 млн. евро.

2. Въвеждане на прогресивен данък върху капиталовите печалби.

3. Единнократна данъчна вноска върху големите ликвидни активи.

4. Обединяване на пенсионните схеми и въвеждане на единна здравна каса.

5. Разширяване на гражданското участие при разходването на публични средства.

6. По‑строга борба с данъчните измами (Telepolis).

1. Реформа на данъка върху наследството
Големите семейни предприятия и богатства често заобикалят наследствения данък чрез дарения, фондове и други юридически схеми. Според препоръките на гражданския съвет, при прехвърляне на имущество с пазарна стойност над 13 млн. евро трябва да се направи подробен анализ на реалната нужда от освобождаване от данък („Verschonungsbedarf“). Над 26 млн. евро облагането трябва да е безусловно. Плащането на дължимия данък да не става веднага, а да се разсрочи във времето – като добавка към бъдещи тегления на печалбата от предприятието, докато сумата се изплати напълно. По този начин се осигурява защита на самата стопанска единица и се избягва фалит заради внезапни данъчни разходи (Telepolis).

2. Прогресивен данък върху капиталовите печалби
В момента в Германия капиталовите печалби (дивиденти, лихви, продажби на акции) се облагат с фиксирана ставка от около 25%. Жители на гражданския съвет предлагат въвеждане на диференцирана ставка:

• 10% за годишни доходи до 300 000 евро,

• прогресивно покачване до 45% за доходи над тази граница.
  Също така се предлага въвеждане на годишен необлагаем минимум от 2000 евро за малките инвеститори. Така се цели стимулиране на дребните вложители и справедливо участие на големите акционери в публичните разходи (Telepolis).

3. Единнократна вноска върху ликвидни активи
С цел създаване на „фонд за бъдещето“, от който да се финансират значими обществени проекти, гражданите предлагат еднократна вноска от 10% върху големите ликвидни богатства. Детайлите за определяне на обхвата и методиката за оценка остават отворени, но се предвижда разсрочено плащане в рамките на 10 години. Приходите от тази вноска ще напълнят фонда, чиито доходи да се инвестират в устойчиви проекти (образование, зелена енергия, инфраструктура) (Telepolis).

4. Обединяване на пенсионните системи
Германия разполага с две паралелни системи: обществената пенсия (заетите граждани) и специален пенсионен режим за държавни служители („Beamte“). Гражданите предлагат:

• Премахване на текущата горна граница за осигурителни вноски в обществените пенсии (8 050 евро месечно към момента).

• Сливане на двете системи в обща каса.

• Намаляване на процента на заместващо обезщетение за бившите Beamte от сегашните до 71% до 60% от последната им заплата, за да се приближи нивото до общото пенсио­нерско обезщетение (максимум 4 500 евро след корекция).
  Тези мерки са насочени към по‑голямо солидарно финансиране на старостта и уеднаквяване на пенсионните права (Telepolis).

5. Единна законодателна здравна каса
Друга радикална промяна предвижда премахване на частните здравни осигуровки, като всички граждани се включат в една обща държавна система. Допускат се само доброволни частни допълнителни полици. Аргументът е прекратяване на двукласовата система, при която по‑заможните получават съществено по‑качествено и бързо лечение. Въпреки че финансовите детайли и балансът на разходи и приходи не са подробно разработени, идеята е да се въведе истинска универсална грижа за здравето на всички (Telepolis).

6. Разширено гражданско участие
Гражданите настояват за въвеждане на регулярни Bürgerräte (жребийни граждански съвети) като задължителна фаза при разработване на големи държавни проекти и бюджети; за определени прагове на разходите – активни референдуми по швейцарски модел на федерално, регионално и местно ниво; както и включване на регионалност като критерий при обществени поръчки, за да се засилят местните икономики. Тези мерки целят да намалят недоверието и да ограничат възможности за корупция и неефективни разходи (Telepolis).

7. Борба с данъчните измами
Жребийната група подчертава, че данъчните измами не са „дребни нарушения“, а престъпления срещу обществото. Предлага се:

• Повече прозрачност на финансовите сделки,

• Усъвършенстване на законодателството за сложни финансови престъпления,

• Строго следване на наказателни процедури, без прибягване до прекалено щадящи споразумения със семпли глоби.
  Това ще укрепи справедливостта и ще осигури допълнителни приходи за държавата (Telepolis).

Социално‑икономически ефекти
Предложенията са амбициозни и със сигурност ще срещнат политически и юридически възражения.

• По‑високата тежест върху големите наследства и капиталови печалби може да намали дяловите инвестиции, но същевременно да увеличи приходите в държавната хазна и да ограничи влиянието на силни икономически групи върху политиката.

• Обединението на пенсионните системи ще уеднакви условията, но изисква внимателно изчисление на дългосрочните анюитети и устойчивост на схемата.

• Единната здравна каса застрашава пазара на допълнителни частни осигуровки, но може да рационализира разходите и да премахне административното дублиране.

• Повече гражданско участие би дало легитимност, но и би забавило процеса на вземане на решения при остри кризи.

Лично мнение
Лично аз приветствам идеята за по‑силно участие на гражданите и по‑справедливи данъчни режими. Въпреки че някои мерки звучат крайно, те отразяват нарастващото недоволство от прекаленото икономическо неравенство. Опитът на други държави (като Швейцария с референдумите си) показва, че директната демокрация може да допринесе за по‑голяма прозрачност и доверие във вземането на решения. Разбира се, преходът към такава система изисква ясно дефинирани правила и гаранции срещу злоупотреби. Важно е също да се поддържа баланс между ефективността на държавното управление и правото на гражданите да имат дума при ключови въпроси.

Заключение
Препоръките от „Bürgerdebatte“ дават ясен сигнал: обикновените хора искат по‑справедлив данъчен и социален ред, в който големите богатства допринасят за общото благо, а държавата се управлява прозрачно и с оглед на истинските нужди на обществото. Реализирането на тези идеи ще бъде предизвикателство, но диалогът е първата стъпка към трайна и справедлива промяна.

А можем ли да си представим нещо такова и в България?
Възможно ли е тук – където хората често са отблъснати от политиката – да се проведе истински граждански дебат по важни теми като данъци, пенсии, здравеопазване? И коя организация би имала куража и доверието да поведе този процес – Българската академия на науките, някой независим институт, или може би мрежа от граждански сдружения?

Може би е време да поискаме и ние нещо повече от гласуване веднъж на четири години – време е да участваме реално в управлението на нашето бъдеще.