Черните каси и корупцията в България

Как тайното финансиране, подкупите и безнаказаността подкопават държавата, рушат доверието в институциите и блокират развитието на България

Корупцията в България се проявява както чрез директни схеми за подкупи, така и чрез „черни каси“ – скрити фондове и нерегистрирани плащания за подпомагане на политически партии и бизнессдружения. Според международни оценки страната се нарежда сред най-корумпираните в ЕС: в „Индекс на възприятие на корупцията“ (Corruption Perceptions Index) за 2023 г. България има само 45 точки (26-то място в ЕС). Малцинството българи имат доверие в институциите, като страната показва едно от най-ниските нива на доверие в националното правителство в Европа. Проучвания показват, че над 85% от гражданите смятат, че корупцията е широко разпространена в страната, а бизнесът отчита сериозно негативно въздействие на тези практики.

Политически „черни каси“ и незаконно финансиране

Политическите партии у нас често разчитат на нерегламентирани източници и тайно финансиране. Вместо открита подкрепа, голяма част от даренията и плащанията се реализират чрез посредници и фирми, обслужващи политически кръгове. Международни анализи предупреждават, че измененията в законодателството често са само фасада, създадена да обслужва „клептократични“ интереси. Например разкритията на Deutsche Welle (DW) сравняват скандала „Caja B“ в Испания (секретната каса на Народната партия) с българския опит: в Испания забирането на подкупи и дарения от бизнесмени доведе до падането на кабинета на Мариано Рахой през 2018 г..

В България във вътрешнополитическия живот също периодично излизат наяве подобни практики. През 2023 г. медийни течове разкриха, че лидери на партията „Продължаваме промяната“ са обсъждали процент (около 5–6%) от стойността на обществени поръчки, който да се прибира „за партията“ – класическа практика за скрита партийнa издръжка. Подобни аудиозаписи и сигнали бяха в основата на досъдебното производство срещу бившия заместник-кмет на София Никола Барбутов. На 3 юли 2025 г. Софийският апелативен съд потвърди задържането на Барбутов и свързан бизнесмен, обвинени в организирана престъпна група и обещание на подкуп (според обвинението – именно процент от поръчките). Докладите на антикорупционната комисия и прокуратурата не навлязоха в подробности, но общественият натиск и разследванията на медиите показа неизявена, но разпространена схема за нелегално финансиране на „Продължаваме промяната“.

Други партии също не са имунизирани – въпреки законови забрани често се чуват обвинения за „нерегламентирани фондове“. Дългогодишни обвинения сочат, че някои висши политически фигури разчитат на нерегламентирани средства от глоби, обществени поръчки и обществен търг за ползване на ресурси. Например през 2013 г. се появи сигнал, че директорите на ДАИ (дирекция за автоинспекция) събирали годишно по 35 000 евро „на калпак“ за държавата, които отивали към парламентарната каса на управляващата партия. Макар подобни твърдения да не доведоха до окончателни присъди, те илюстрират проблема с липсващата отчетност.

Корупция в обществени поръчки и институции

Големите обществени поръчки са особено уязвими и често се превръщат във фонд за лични облаги. Ежегодно около 40–50% от държавния бюджет (над 36 млрд. лв. за 2024 г.) се разпределя чрез обществени поръчки. Ако институциите не разкриват корупционни практики при толкова големи суми, според експерти остава само едно обяснение: те или не разбират схемите, или участват в тях. На практика редица разследвания и медийни разкрития документират точно такива практики.

В разследване на „Бивол“ от 2019 г. се разкри схема с българската строителна група „Джи Пи Груп“ (GP Group): разплащането на обществени поръчки е било придружено с двойно счетоводство за подкупи. Журналистите на „Бивол“ съпровождаха изгарянето на документи от пожар в офиса на групата, които очевидно са били свързани с доказателства за злоупотреби с европейски фондове. Откритите обгорени документи и записи показват, че милиони левове за обществени поръчки са отивали в тайни фондове, ползвани за плащане на рушвети на кметове и управници. Разследващите журналисти подадоха сигнал, но случаят официално не приключи с финални обвинения.

Подобен модел се вижда и в други сектори: свързани с политически лица строителни и консултантски фирми системно печелят търгове на преференциални цени, а въпроси за качеството и нуждата от тези проекти остават неизяснени. Анализ на Труд цитира доклад на Световната банка, според който слабостите в обществените поръчки (вкл. корупцията) биха могли да спестят около 5.3% от стойността на договорите – близо 1.3 милиарда лв. годишно. Това означава, че милиони левове отиват към ненужни или надценени проекти, вместо в инфраструктура, здравеопазване или образование.

Допълнителен пример са разкритията в здравния сектор: след избухването на COVID-19 имаше множество сигнали за завишени цени на лекарства и защитни средства, закупени по спешни процедури. Ревизии показаха немалко случаи на несъответствие между сключените договори и доставеното съдържание. Паричните потоци по такива спешни поръчки често остават непрозрачни за публичния контрол, а разследванията от 2020–2022 г. показаха, че бизнесите, свързани с политически кръгове, са успели да се възползват от кризата. Подобни случаи затвърждават усещането, че бизнес с държавата на тъмно („под масата“) е по-изгоден за привилегированите фирми.

Последствия за доверие, икономика и демокрация

Тези корупционни практики имат многопластови ефекти върху обществото. Първо, доверието в институциите ерозира. Проучвания показват, че българите имат най-ниско доверие в националното правителство сред всички страни от ЕС. Като се има предвид, че само около половината от гражданите вярват на своите институции, опитите за реформа срещат силна обществена скептичност. Нещо повече, евростатистиката отчита, че едва 14% от фирмите смятат, че наказанията срещу извършителите на корупция са адекватни (при 31% средно за ЕС). Множеството скандали и нулеви резултати от наказателни дела потвърждават усещането за обща безнаказаност. ЕС констатира липсата на „доказано подобряване“ при разследването на високо равнище на корупцията. Това кара гражданите да приемат корупцията като неминуема част от политическия живот, подкопава съпротивата срещу нея и засилва популистките настроения.

Икономическите последствия също са значителни. Справедливо разпределение на ресурсите страда: компании без връзки губят поръчки, а цялата икономика се лишава от иновации и ефективност. Световната банка показва, че фирми с политически връзки са много по-склонни да печелят обществени търгове чрез преференциален достъп. Тази практика води до по-ниска производителност на компаниите, по-бавен растеж на заетостта и изкривяване на пазарните условия. Според същия доклад премахването на корупционните механизми в поръчките би подкрепило лоялната конкуренция, оптималното разпределение на ресурсите и икономическия растеж. Влиянието се усеща и във вътрешната политика: дефицитът на доверие и непрозрачността затрудняват привличането на инвестиции – и чуждестранни, и местни. Например “Прозрачност без граници” отбелязва, че делът на чуждестранните директни инвестиции е на историческо дъно поради политическата нестабилност и непрозрачността на регулаторната среда. Всяка следваща поръчка със завишена цена или пропуснат проект означава по-малко средства за публични услуги, по-ниски данъчни приходи и влошена инфраструктура.

От демократична гледна точка постоянната корупция изкривява самия политически процес. Когато партоните могат да купуват лоялност и гласове чрез „черни плащания“, изборите губят смисъл. Гражданите виждат, че обещанията и партийните програми се заобикалят от задкулисни споразумения. Това ерозира принципите на равнопоставеност и отчетност, а тежкият политически цинизъм се настанява в обществото. Дори в такива демократични процедури като изборите се подозира прикрито финансиране и купуване на гласове. Поради всичко това България периодично изпитва масови протести и гражданско недоволство – от 2020 г. насам, неудовлетворението от корупционни скандали многократно излиза по улиците, за да изисква оставки и реформи.

• Доверие: Анкети от Европейската комисия показват, че само 52% от българите имат доверие в държавното управление – най-ниският дял в ЕС. Дългосрочно, низкото доверие подкопава легитимността на управлението и гражданската ангажираност.

• Икономика: Според Световната банка и Еврокомисията, инвестициите намаляват и бизнес средата става ненадеждна при продължаваща корупция. Освен че ощетява бюджета, практиката затруднява стартирането на нов бизнеси и задържането на млади специалисти.

• Демокрация: Скритите пари и приятелството между елита и бизнеса ерозират политическата конкуренция. Законодателни реформи често са бавни или се превръщат във фалшиви обещания – както отчита „Прозрачност без граници“. Загубата на надежда за промяна подхранва радикализъм и поляризация.

България в ЕС и на Балканите

Корупционните практики в България не са изолирано явление, но страната е сред най-зле представящите се в ЕС по този показател. За 2023 г. България (45 точки) изостава дори от страни като Гърция (46) и Румъния (49). На Балканите положението е подобно: сред бившите югорепублики само Черна гора (46) е с подобен на България резултат, докато Румъния (44) и Северна Македония (40) постигат сравнимо ниски оценки, а други (Сърбия, Босна, Албания) са дори по-зле. Глобално изследване потвърждава, че страните със силна корупция често страдат и от висока безнаказаност – неслучайно в България делът на гражданите, които считат, че подкупниците са адекватно наказвани, е значително по-нисък от средноевропейския.

Съседите в ЕС обаче често са дори по-стриктни по отношение на прозрачността. Като пример, западноевропейски държави стабилно получават над 80 точки в CPI, а според Еврокомисията средно 64% от еврозоната и 65% от ЕС считат, че корупцията е малък или нулев проблем. В България обаче едва 15–20% от фирмите смятат, че има достатъчно наказания за нарушителите, което контрастира със средни за ЕС над 30%. Тази разлика разкрива как ниската прозрачност у нас подкопава доверието в система, която в съседни държави функционира (макар и непълно) по-регулирано.

Заключение

„Черните каси“ в България остават кръвоносна артерия на корупционната машина – защото те не изчезват с няколко оставки или пик на медийн интерес. Напротив, наличието на тайни фондове и неизследваните корупционни схеми нанася постоянно поражение върху държавността и икономическия просперитет. Последиците са видими: институциите са затлачени от скептицизъм и безверие, бизнеса е ощетен и деморализиран, а демокрацията губи смисъла си в очите на гражданите. Без решителни реформи – прозрачни правила за партиите, ефективно разследване на обществени поръчки, реално санкциониране на корупцията – България рискува да остане в омагьосания кръг на всяка нова „баража“ или скандал да следват еднакви обвинения и нищожни резултати. Политическата воля и активното гражданско общество могат да прекъснат тази тенденция, но засега „черните каси“ продължават да работят в полза на малцина за сметка на много. Само чрез открито гражданско наблюдение и строга законова рамка страната може да си върне доверието на хората и да изгради конкурентна, прозрачна икономика – условие без което демокрацията де факто се изкривява и размива.

Източници: Разследвания и анализи на медии (DW, „Бивол“, bTV, „Труд“ и др.), доклади на „Прозрачност без граници“ и на ЕС и Световната банка.