Работиш, плащаш, оцеляване наричаш живот… а после ти казват, че и без море се живеело. Да, ама не се живее човешки.
📉 Данните са стряскащи – а отдавна не са просто числа
Над 945 000 работещи българи не са могли да си позволят дори едноседмична почивка през 2023 година. Това не са пенсионери, не са безработни – а хора в активна възраст, с постоянна заетост. Работещи. И все пак – бедни.
Според данни на Евростат, почти всеки четвърти трудово зает у нас (24%) живее с такова ограничение. Това е увеличение с 34 000 души спрямо предходната година.
Тези хора не са мързеливи. Просто работата им не се отплаща със стандарт, който да позволява дори най-елементарен лукс – като седмица далеч от работата и стреса.
🏖️ Когато „море“ звучи като дума от друга епоха
Помниш ли онези години, в които лятната почивка беше даденост? В които през юли кварталите опустяваха, защото „всички са на морето“? Днес, за огромна част от българите, морето е фон на чуждите снимки във Facebook. Или спомен от миналото.
В Европейския съюз подобно положение се наблюдава и в други страни – Румъния, Унгария, Португалия, Гърция. Но в България проблемът е особено тежък, защото:
-
Заплатите растат номинално, но не и реално;
-
Цените на почивките в България често са по-високи за местните, отколкото за чужденците;
-
Работещите нямат възможност нито да заделят, нито да разчитат на работата си за сигурност.
🗣️ „Не ти трябва море, важното е да си жив“ – така ли?
Не, не е така. Почивката не е каприз. Тя е право. Тя е част от човешкото здраве – физическо, психическо, семейно. Да отидеш някъде, да смениш въздуха, да си починеш от напрежението, да прекараш време с близките – това е нормалното. А когато нормалното се превърне в лукс, значи обществото ни се е изкривило.
И да, има хора, които ще кажат:
„Не съм ходил на почивка от 20 години и не съм умрял.“
Не си – но може би си се изтощил. Може би си пропуснал да се насладиш на живота. Може би си платил с нерви, с болест, с отчуждение.
📣 Гласът на Европа: "почивката е право"
Генералната секретарка на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), Естер Линч, го каза ясно:
„Почивката не трябва да бъде лукс за малцина. Това е право за всички.“
ЕКП настоява за:
-
Прилагане на директивата за адекватни минимални заплати;
-
Повече колективно договаряне;
-
Пакет за качествени работни места.
Но докато институциите се суетят, хората броят стотинките си. И всяко лято е още едно, в което „няма как“.
🇧🇬 България: работиш, но не можеш да живееш
Най-страшното в тези цифри не е само самото невъзможно море. А това, че то е симптом на по-дълбока бедност и липса на перспектива:
-
Работещият човек не може да си позволи дори седмица „почивка“ – значи нещо е много сбъркано.
-
Трудът не носи свобода, а изтощение.
-
Идеята, че „който работи, заслужава“, е празна фраза, когато мнозина едва покриват нуждите си.
✍️ Мнението ми:
Аз не съм от онези, които вярват, че държавата ни не може. Напротив – може, но не иска. Може да направи работата по-смислена, доходите – адекватни, а почивката – възможна. Но когато властта ходи по Малдивите, а народът не може до Ахтопол – пропастта е вече не социална, а морална.
И ще ти го кажа просто:
Животът не е само работа. Без почивка няма възстановяване, няма смисъл. И когато близо милион души не могат да си го позволят – не са виновни те. Виновна е системата, която ги е направила роби.
✅ Какво може да се направи?
-
Обществото да вдигне глас – писането, споделянето, гласуването имат смисъл.
-
Работодателите да осъзнаят, че изтощеният човек не е ефективен.
-
Политиците – ако още чуват – да променят законите, вместо да се хвалят с кухи числа.
🧭 Финал
Почивката не е въпрос на глезотия, а на човешко достойнство.
И ако сме общество, което се гордее със слънцето и морето си, нека го направим достъпно не само за туристите от чужбина, а и за обикновения човек от Пазарджик, Видин, Лом или Ямбол.
Коментари
Публикуване на коментар