Баба Данка от Сан Франциско
Която жали младите американски родители Стоя си на летището на единия от двата леви:-) бряга на Съединените щати и си чакам самолета. Държа се кротко и небрежно, та никой да не заподозре колко съм опасен за правата на човека, хомофоб, разбираш ли. Обаче по радиоуредбата:-) се чува моето име. Бре. Колкото и замотано да е произнесено, разбирам го:-) Да се явя на гишето:-) Ми ще се явя, какво да правя, съдба. И тук са ме усетили, викам си, сбогом, Българийо! “И някога за път обратен едва ли ще удари час”. Абе рекох си с две думи – споменавайте ме с добро:-) Отивам на гишето-гейт:-) Какво има, питам, казвайте каква е работата. – Вие нали сте от България? – От България съм. – Да ни помогнете с превод, една госпожа тука… И поглеждам една кротичка нашенка в количка – стои си и чака. – Какво става, питам я, как сте? И от дума на дума – не само се разбрахме с авиокомпанията каквото имаше неясно, но и се заприказвахме. Много се зарадва ж...