Какво символизира 1 февруари 1945 г

Димитър Пешев – е български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи. – през 1945 г. Народният съд го осъжда на 15 години затвор – за фашистка дейност и антисемитизъм

На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища.[8]

След повече от петдесет години, през 1996 г., присъдата е изцяло отменена с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 година.

По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По това дело е осъден журналистът и редактор на в. “Демократически сговор” и в. “Мир”, Димитър Павлов. Присъдата е “за скудоумие и шовинизъм”. Осъдена е и писателката Фани Попова-Мутафова за прогерманското ѝ поведение.

Макар че на съставите е указано да действат по съвест, те са ограничени от краен срок 31 март 1945 година (според някои източници продължават и след това). Присъдите не подлежат на обжалване. Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг.[13] Присъствените смъртни присъди са изпълнявани веднага.

За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите — 9 155.[10] Подсъдни на съда са и лица, неприсъстващи и убити без съд преди заседанието, а по отношение на конфискацията — конфискува се имуществото, това на наследниците, както и имоти на други притежатели, ако са били обект на сделки години преди това. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.[14]

Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.

На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.[15]

Министърът на Правосъдието Минчо Нейчев в доклад (раздел II Народния съд) пред Политбюро на ЦК на БРП(к) на 24 юли 1945 г., [16] съобщава следните данни, които се различават от тези на Главния обвинител, дадени по-горе. За времето от 22 декември до 31 март Народният съд е разгледал 145 дела с общо 10 907 подсъдими, като независимо от степента на наказанието почти на всички подсъдими е конфискувано имуществото. До този период от време работата на съда не е приключила, поради това, че са издадени задочни смъртни присъди срещу офицери на фронта, както и съществуват висящи дела срещу други около 150 офицери, също така участвали във военните операции на българската армия 1944-1945 г.

По “Дело № 1” от 1 февруари 1945 г. са подсъдими бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25 ОНС. Тринадесет членният Първи състав осъжда на смърт Принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов – министър председател, Ген. Никола Михов – тримата регенти на България, както и 17 министри. Мотивите са:

• Излагане на сигурността на държавата и поставяне на народните интереси в опасност;
• Заповядали са действия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР, отежнявайки с това международното положение на България;
• Не са изпълнили служебното си положение във връзка с обявената и водена война с Англия и САЩ, като не са взели съответните мерки своевременно за предпазване на народа и държавата от материално и морално увреждане;
• Изпращане на наши войски в Югославия и Гърция за да преследват народоосвободителните войски на тези страни и бездействали, с което са станали причина да се поставят в опасност нашите войски;
• Заповядали и поощрявали убийства, тежки телесни повреди, палежи, изтезания във връзка с водената след 1 януари 1941 година от правителството вътрешна и външна политика;
• Заповядали гоненето срещу евреите.

Датата 1 февруари за първи път официално се отбелязва в България като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим едва през 2011 г. Решението за това е взето от правителството на 19 януари същата година, по предложение на двама президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002).[8]

(източник Уикипедия)