Такса смет – стара цена за нови времена
В България има една странна закономерност – когато става дума за данъци и такси, винаги се намира някой, който казва: „Абе, то не е много, ама защо пак се вдига?“ И все пак, колкото и да се оплакваме, плащаме. Защото знаем, че без онзи камион, който всяка сутрин дрънчи по улиците, светът би потънал в боклук – и буквално, и преносно.
Наскоро в Пазарджик излезе предложение за актуализация на таксата „битови отпадъци“ – средно с около 5 лева месечно за имот в града и 2 лева за селата. Отстрани погледнато, това не звучи драстично. Но когато човек живее с пенсия или минимална заплата, всяка промяна се усеща. Особено когато цените растат навсякъде – от хляба до тока, а доходите стоят на едно място.
Според информацията, публикувана от вестник „Знаме“, в Пазарджик таксата не е променяна от 2021 година. За тези четири години разходите за гориво, труд, техника и депониране са се увеличили драстично – с около 38% инфлация, както посочва общината. Така че, ако погледнем реално, сегашното увеличение е по-скоро догонване на времето, отколкото ново бреме.
И все пак остава въпросът: защо в един малък град като Пазарджик хората ще плащат по-висока ставка (6 промила в града и 12 в селата), отколкото жителите на големите градове като Пловдив (2.6 ‰), Бургас (2.0 ‰) или Стара Загора (1.75 ‰)? Разликата е очебийна. В столицата на Тракия сметта струва почти три пъти по-малко, отколкото при нас. И тук не става дума само за числа – става дума за усещане за справедливост.
Жителите на по-малки общини често плащат повече, защото разходите се разпределят върху по-малко хора. Камионът за смет не може да минава по половин улица, дори и в селото да има само пет къщи. Затова системата се оказва тежка за онези, които имат най-малко. Парадоксално, но факт – колкото по-беден е градът, толкова по-скъпа излиза чистотата му.
Друг проблем е липсата на прозрачност. Малцина знаят колко точно струва обслужването на един контейнер, колко се плаща на депото и колко остава за поддръжка. Общините често казват, че таксата е „на себестойност“, но гражданите рядко виждат реална разбивка по пера. А именно това би донесло доверие. Когато знаеш за какво плащаш, не роптаеш толкова.
Интересното в случая е, че местната власт в Пазарджик не вдига ставките за данък сгради и данък МПС – те остават на нивата от 2021 година. Това означава, че общината е избрала да компенсира част от разходите само чрез такса смет. И може би това е разумно – никой не иска поредното „ударно“ увеличение на всички данъци наведнъж.
Но е време да си зададем и друг въпрос: защо изобщо плащаме „на промил“ от данъчната оценка на имота, а не според количеството отпадък, което генерираме? В Европа този модел отдавна се заменя с принципа „плащаш колкото изхвърляш“. Така се насърчава разделното събиране и по-малкото отпадъци. У нас обаче тази реформа все още се влачи. Защото е по-лесно да се взема процент от имота, отколкото да се въведе реален контрол и измерване.
А истината е, че боклукът не е просто смет – той е огледало на нашето общество. Колко пъти сме виждали препълнени контейнери с храна, мебели или строителни отпадъци, изхвърлени посред нощ? И после пак се чудим защо таксата расте. Може би част от решението не е само в промилите, а в културата – в това всеки да носи своята отговорност.
Защото чистотата на един град не зависи само от камионите и кофите, а и от хората, които живеят в него. Когато хвърляш боклука си както трябва, когато не изливаш мазнина в шахтата и не оставяш строителни отпадъци до контейнера – ти вече плащаш по-малко, без никой да те кара. Просто защото си част от решението, а не от проблема.
Така че, ако новата такса смет в Пазарджик влезе в сила от 2026 г., нека не я гледаме само като тежест. Нека я приемем и като повод да поискаме по-чиста, по-подредена и по-справедлива община. С ясни отчети, с реален контрол и с уважение към онези, които плащат редовно. Защото сметта е на всички ни – и ако я оставим без надзор, тя първа ще ни „обере“.
📌 Моето мнение:
Време е за нов модел на такса смет – прозрачен, справедлив и основан на реално количество отпадък. И време е общините да обясняват ясно защо цената се вдига. Само така гражданите ще спрат да чувстват, че плащат за нещо, което не виждат.
Коментари
Публикуване на коментар