Въведение: В търсене на виновник
През последните седмици думата „санкции“ отново се върти из българските новини като вълшебно заклинание. Този път става дума за американските мерки срещу руския петролен гигант Lukoil, които, според редица публикации, заплашват да хвърлят България в горивна катастрофа.
Най-коментираната сред тях е статията на Telepolis – „US-Sanktionen treiben Bulgarien in die Kraftstoff-Katastrophe“. В нея се твърди, че България буквално е „вкарана“ в криза от чужди решения, без да има вина.
Звучи драматично – и донякъде е така. Но когато се вгледаме по-дълбоко, се оказва, че картината е доста по-сложна. Санкциите може да са искрата, но горивото на тази „криза“ се е трупало години наред – в зависимостите, в липсата на диверсификация, в политическите интереси и в бавното осъзнаване, че енергетиката не е просто икономика, а геополитика.
1. Българската уязвимост – проблем от вчера, не от вчерашния ден
Още преди санкциите България беше изключително зависима от един доставчик и една рафинерия – „Лукойл Нефтохим Бургас“.
Тази зависимост изглеждаше удобно дълги години. Имаш петрол, който идва лесно през Черно море, имаш рафинерия, която е модерна и произвежда над 60% от нужните горива в страната. Дори част от бензина и дизела се изнасяха.
Какво може да се обърка?
Всичко.
Когато една държава остави жизненоважен сектор като енергетиката в ръцете на една чужда компания – особено такава, която е свързана с държава под санкции, рано или късно идва моментът на изпитание. И този момент дойде сега.
Затова да се твърди, че „санкциите създадоха кризата“, е половината истина. Истинската причина е липсата на енергийна стратегия и прекаленото удобство, с което десетилетия наред приемахме статуквото.
2. Санкциите – симптом, не болест
Американските мерки срещу Lukoil не са насочени конкретно срещу България. Те са част от глобалната стратегия на Вашингтон и ЕС да ограничат финансирането на руската война в Украйна.
Проблемът е, че България се оказва неволен страничен ефект от този процес.
Когато компания като Lukoil работи през няколко държави, използва различни банки и доставчици, санкциите могат да доведат до спиране на плащания, отказ от товари, блокирани сметки и други затруднения.
Но това не означава, че санкциите са „зли“ или „грешни“. Те са инструмент – понякога болезнен, но логичен в рамките на международната политика.
Истинският въпрос е: защо България не беше готова за този сценарий?
3. Правителствените действия – реакция или стратегия?
След като новината за санкциите избухна, българското правителство реагира бързо – забрана за износ на горива, обещания за контрол върху резервите, уверения, че „има гориво до края на годината“.
На пръв поглед – паника. На втори поглед – логика.
Когато единствената ти рафинерия може да срещне проблеми с доставки, трябва да осигуриш вътрешния пазар. Това е базова икономическа защита.
Но е трудно да наречем това „стратегия“. Това е гасене на пожар, не превенция.
Истинската стратегия би била създаване на енергиен резервен план – например договори с рафинерии в Гърция или Румъния, поетапна модернизация на логистиката и стимули за местни дистрибутори.
Вместо това, години наред държавата мълчеше и се радваше на ниски цени, без да мисли какво ще стане, ако утре Русия и Западът скъсат отношенията.
4. Пътят към диверсификацията – закъснял, но възможен
България всъщност вече е започнала смяна на суровините – внася се петрол от Казахстан, Ирак и Тунис. Това е добра новина, но и сигнал за трудностите напред.
Проблемът е, че тези алтернативи не идват лесно – нови договори, транспортни маршрути, тестове за съвместимост с технологиите на рафинерията. Всичко това струва време и пари.
Да, санкциите ускориха процеса, но не го създадоха. Те просто показаха колко крехък е бил моделът, в който България е „заден двор“ на чужд петролен гигант.
Диверсификацията винаги изглежда скъпа в началото. Но всяка зависимост излиза по-скъпо, когато настъпи криза.
5. Политическата игра: между паниката и пропагандата
Не можем да пренебрегнем и политическия аспект. Всяка криза у нас бързо се превръща в оръжие между партии.
Някои твърдят, че правителството нарочно „раздува“ темата, за да ускори продажбата на рафинерията или да се покаже като спасител. Други виждат в нея шанс за критика към САЩ – удобно за определени среди, които още симпатизират на Москва.
Истината, както често става, е някъде по средата. Да, санкциите създават проблеми. Но да твърдиш, че „Америка ни разрушава икономиката“, е чист популизъм.
Същите тези санкции – ако бъдат използвани разумно – могат да доведат до истинска модернизация на българската енергетика.
Проблемът е не в санкциите, а в липсата на национална воля да се мисли стратегически, а не реактивно.
6. Икономическият ефект: кой плаща сметката
В крайна сметка всичко опира до едно: цената на колонката.
Когато на бензиностанцията дизелът поскъпне, никой не мисли за геополитика – мислим за портфейла си.
Тук идва и най-важният въпрос: колко от поскъпването реално е заради санкции?
Експертите посочват, че само част от ръста в цените се дължи на санкционния ефект.
Останалото идва от:
-
по-високи транспортни разходи за новите маршрути;
-
преоборудване на инсталации за преработка на различен тип суров петрол;
-
временна спекула и паника на пазара;
-
по-ниска конкуренция, след като малките търговци нямат достъп до алтернативни доставки.
Т.е. санкциите са катализатор, но икономическите причини са вътрешни и системни.
България години наред държеше ниски цени не защото пазарът беше здрав, а защото беше зависим от един играч.
7. Европейският контекст – не сме сами
Важно е да видим и какво става в региона.
Румъния и Гърция също имаха трудности с пренасочването на доставки след 2022 г. Но благодарение на по-гъвкави енергийни схеми и частично европейско финансиране, те избегнаха шокове.
В Гърция, например, рафинерията в Аспропиргос работи с петрол от Саудитска Арабия и Либия – не безпроблемно, но без прекъсвания.
В Румъния, компанията OMV Petrom бързо пренасочи вноса през Черно море към алтернативни източници.
България, за съжаление, изостана. Затова днес плащаме „закъснялата сметка“.
Но може би този натиск ще подтикне страната ни към европейска синхронизация – общи енергийни доставки, общи резерви, споделена инфраструктура.
Това би било истинската полза от кризата – ако успеем да я превърнем в тласък, а не в оправдание.
8. Ролята на медиите – между фактите и сензацията
Всяка криза в България се отразява с хипербола. „Катастрофа“, „апокалипсис“, „спиране на бензина“ – думите продават кликвания, но не помагат на обществото да разбере реалността.
Telepolis не прави изключение – статията е добре написана, но откровено подчертава само едната страна на монетата.
А именно – че България е жертва.
Истинската журналистика обаче би трябвало да пита:
-
Как страната стигна дотук?
-
Защо зависимостта от Lukoil продължи толкова дълго?
-
Какви алтернативи има и защо не се използват?
Медиите у нас често предпочитат да сочат „виновник“ отвън, вместо да търсят решения отвътре.
А читателят – особено по-възрастният и по-опитният – усеща това. Хората вече искат анализ, не лозунги.
9. Моето мнение: шанс, не присъда
Да, санкциите усложняват нещата. Да, Lukoil Бургас е в трудна позиция. Но това не е краят на света.
Това е момент на избор – ще продължим ли да зависим от един играч и да се оправдаваме с външни сили, или ще започнем най-накрая да градим енергийна независимост?
Историята показва, че кризите често раждат нови начала.
Ако след година-две България има два източника на суров петрол, модернизирана логистика и реална конкуренция в търговията с горива – ще се окаже, че санкциите не са били катастрофа, а тласък към обновление.
Вярно е, че преходът е труден. Но нима има лесен начин да се изправиш на крака след десетилетия зависимост?
10. Какво следва – уроци за бъдещето
От тази история можем да извадим няколко ясни извода:
-
Няма вечна стабилност, когато зависи от чужди интереси.
Утре може да дойде друга санкция, война, криза – и пак ще сме уязвими, ако не сме готови. -
Енергетиката е национална сигурност, не просто търговия.
България трябва да мисли стратегически, не само с месечни цени и акцизи. -
Прозрачността и конкуренцията пазят потребителя по-добре от политическите обещания.
Колкото повече играчи има на пазара, толкова по-малко ще тежат подобни шокове. -
Медиите трябва да анализират, а не само да алармират.
Истинският журналист дълбае – не само превежда чужди тревоги. -
Всеки от нас има роля.
Дори с изборите си – какво гориво купуваме, как реагираме на паника, дали вярваме на сензации – ние участваме в пазара.
Заключение: България между зависимостта и независимостта
Кризата с горивата не е нито напълно „външна“, нито чисто „вътрешна“.
Тя е огледало на прехода, който България все още не е изминала докрай – от зависима икономика към самостоятелна европейска държава с ясна енергийна визия.
Санкциите на САЩ не са наказание, а напомняне:
че сигурността има цена, но и че отговорността е наша.
Моето мнение:
Понякога е нужно чуждото решение да ни изтръгне от собствената леност.
България днес няма горивна катастрофа. Тя има възможност за промяна.
И ако използваме този момент разумно, след няколко години може да погледнем назад и да си кажем:
„Добре, че се случи навреме.“
Коментари
Публикуване на коментар