България има бюджет, но парите не стигат до хората. Те потъват някъде между министерствата, консултантите и фирмите, свързани с политически мрежи. И тук идва големият проблем: не става дума за бедност или лоша инфлация, а за система, която работи срещу собствения си народ.
Да го кажем открито: там се на мърдаха деца на бивши комунисти, приближени на партийни босове, роднини на чиновници и политици. Това не е шега. Това е ситуация, в която страната буквално е в плен на мрежи, които обслужват само себе си. Може да ги наричаме „мафия“, защото има всичките признаци: взаимна защита, затворен кръг и контрол върху ресурсите.
Как работи тази мрежа
Тези хора и фирми не произвеждат стойност. Те просто разпределят парите, които държавата събира от данъци и осигуровки. Всяка година бюджетът е тежък за гражданите, а за тях е лек. Обществени поръчки за консултанти, PR агенции, IT поддръжка, „стратегии“ и „анализи“ потъват в канали, които никой реално не проверява.
А ако някой политик се осмели да пипне тези структури – виждаме примера на Симеон Дянков – моментално е „изяден“. Системата е толкова добре смазана, че опитите за реформа изглеждат като самонараняване. Това не е случайност. Това е стратегия за запазване на властта и парите в рамките на затворен кръг.
Защо това убива България
Проблемът не е личността на някой чиновник или политик. Проблемът е системата.
-
Малкият бизнес страда, защото не получава достъп до проекти и поръчки.
-
Хората плащат данъци, които се разпределят на „нашите фирми“.
-
Пенсионерите и социално слабите получават символични добавки, защото парите за тях са последни.
В крайна сметка държавата харчи за „своите“, а не за своите граждани. Това е истинската кражба — не на един милион, а на десетки милиони всяка година.
Какво трябва да се направи
Тук няма място за малки компромиси. Ако България иска да се освободи от този цикъл:
-
Пълен публичен регистър на договорите – кой, за колко, за какво.
-
Електронни търгове и поръчки – видими в реално време, без задкулисни договорки.
-
Независими одити от външни комисии – не партийни, а истински контрол.
-
Ограничаване на „външните услуги“ – много от тях са излишни и източват бюджета.
-
Строга политика срещу конфликт на интереси – наследниците на старите мрежи не могат да печелят поръчки просто защото са „нашите хора“.
Това не е фантазия. Това са мерки, които работят в нормални държави и които биха дали шанс на България да започне да се управлява реално.
Заключение
Бюджетът не е просто цифри на хартия. Той е отражение на властта, на интересите и на приоритетите на държавата.
Докато „нашите хора“ продължават да контролират ресурсите, България ще остава тежка за обикновения човек и лека за задкулисните мрежи.
Истинската промяна не идва от повишаване на данъците или разни програми. Тя идва от разрушаване на тези мрежи и въвеждане на прозрачност, контрол и справедливост.
И без това, ако някой мисли, че бюджетът ще се оправи сам, докато „нашите хора“ са вътре, се заблуждава жестоко.
Кой може да разруши тези мрежи?
Това е най-тежкият въпрос и най-неудобният за всяко правителство. Всяка власт идва и обещава: „Ще чистим!“, „Ще спрем кражбите!“, „Ще разрушим паралелната държава!“. И какво се случва? Те не разрушават мрежите. Те ги наследяват. И после ги надграждат.
Не защото министрите са непременно корумпирани. А защото системата е по-силна от всяко правителство. Тя е по-стара, по-организирана и по-добре свързана. Който влезе в нея, или играе по правилата ѝ, или бива изхвърлен.
Единствените, които могат да разрушат тези мрежи, са:
1️⃣ Обществото, когато е добре информирано и организирано
Не с лозунги на площада, а с постоянен натиск, сигнали, въпроси, жалби и проверки. Когато хората следят и питат, мрежите губят спокойствие и контрол.
2️⃣ Журналисти, които не са на хранилка
Истинските разследващи медии, подкрепяни и четени, могат да осветят схемите. Когато прожекторът светне върху тях, силата на мрежите намалява.
3️⃣ Независим съд и прокуратура
В България проблемът е, че те рядко са били наистина независими. За да се разрушат мрежите, съдебната система трябва да работи без страх и без партийни зависимости.
4️⃣ Европейските механизми за контрол
Те са външният натиск, който не се влияе от локалните връзки. Европейски одит или проверка може да накара схемите да се разпаднат, защото там номерата не минават.
5️⃣ Новите хора в администрацията, не партийни назначения
Хора, които нямат връзки с тези мрежи, които нямат какво да губят и които могат да въведат реална прозрачност и контрол.
Истината е болезнена, но ясна:
Мрежите ще продължат да съществуват, докато поддържането им е по-изгодно от разрушаването им. Когато цената за властта стане по-висока от цената да се премахнат, тогава ще рухнат.
Коментари
Публикуване на коментар