В последните години все по-често се говори за така наречената „пенсионна пропаст“. В Германия и други западноевропейски държави терминът Rentenlücke е вече добре познат – това е разликата между доходите на човек преди пенсиониране и реалната пенсия, която получава след края на трудовия си живот. У нас такъв израз официално почти не се използва, но реалността показва, че подобна пропаст съществува и в България.
Когато човек премине границата на пенсионната възраст, той често се сблъсква с едно неприятно откритие: доходите му се свиват драстично. Животът става по-ограничен, сметките не намаляват, а цените растат. Статистиката е безмилостна – над една четвърт от българските пенсионери са в риск от бедност. Но зад тези проценти стоят хора, истории и съдби.
I. Как функционира българската пенсионна система
Българската пенсионна система е изградена върху три стълба:
-
Държавното обществено осигуряване (първи стълб) – разходопокривна система, в която сегашните работещи плащат осигуровки, с които се финансират пенсиите на сегашните пенсионери.
-
Задължително допълнително пенсионно осигуряване (втори стълб) – в универсални и професионални пенсионни фондове. Всеки роден след 1960 г. има партида там.
-
Доброволно пенсионно осигуряване (трети стълб) – по желание, за тези, които искат да си осигурят допълнителни доходи.
Формулата за пенсия у нас е сложна, включва осигурителен доход, стаж и индивидуален коефициент. Но най-важното е, че средната пенсия в България е около 900–1000 лева през 2025 г., докато реалните разходи на домакинство са значително по-високи. Минималната пенсия е 630,50 лева, което е почти равностойно на сметките за ток, парно, лекарства и храна за един месец.
II. Пенсионната пропаст в числа
-
Средната работна заплата в страната вече надхвърля 2200 лв. нето в София и около 1500 лв. в по-малките градове.
-
Средната пенсия обаче е три пъти по-ниска.
-
Това означава, че човек, който е свикнал да живее с 1500 лв., след пенсиониране получава 800–900 лв. – „пропастта“ е около 600–700 лв. всеки месец.
Ако в Германия целта е пенсията да покрива поне 70–80% от последния доход, у нас често тя е едва 40–50%. Това е причината мнозина да продължават да работят дори след пенсиониране.
III. Лицето на бедността сред пенсионерите
Според Евростат, през 2024 г. 26,4% от българските пенсионери са в риск от бедност. Това е най-високият процент в целия Европейски съюз.
Какво означава това на практика?
-
Хиляди възрастни хора живеят с пари, които стигат само за най-основното – хляб, лекарства, отопление.
-
Много от тях ограничават храната, отказват се от културен живот и дори от социални контакти, защото всичко струва пари.
-
Някои са принудени да работят на над 70-годишна възраст – като продавачи, охранители, шофьори или помощен персонал.
Така пенсионната възраст се оказва не време за заслужена почивка, а продължение на борбата за оцеляване.
IV. Лични истории и примери
В малките градове и села пропастта се усеща особено силно. Възрастна жена от Пазарджик ми сподели: „Работих 40 години като шивачка, а сега пенсията ми е 670 лева. Само за лекарства давам над 150 на месец. Децата помагат, но и те имат семейства.“
Друг пенсионер, бивш учител, казва: „Не мога да си позволя отопление с ток или газ. Цяла зима се топля с дърва, но и те поскъпнаха. Когато ми свършат парите, оставам на студено.“
Това са реални лица зад статистиката – хора, които вместо да се радват на спокойни години, броят стотинките.
V. Как може да се измери „пенсионната пропаст“ у нас
Докато в Германия има ясна методология (сравнение между последния нетен доход и бъдещата пенсия), у нас тя може да се изчисли по подобен начин:
-
Вземаме средния доход за последните 5 години преди пенсиониране.
-
Сравняваме го със сумата на пенсията, плюс евентуални добавки от втори и трети стълб.
-
Разликата е нашата „пенсионна пропаст“.
За повечето българи тази разлика е огромна.
VI. Възможни решения
-
Лични стратегии:
-
Участие във втори и трети стълб.
-
Спестяване и малки инвестиции още по време на активна възраст.
-
Поддържане на здравето – за да няма огромни разходи за лекарства.
-
-
Държавни политики:
-
По-висока минимална пенсия.
-
Стимули за доброволно осигуряване.
-
Контрол върху инфлацията, която „изяжда“ доходите.
-
-
Обществени инициативи:
-
Подкрепа чрез социални програми и неправителствени организации.
-
Кампании за финансова грамотност – за да знаят младите какво ги чака.
-
VII. Пенсията като огледало на живота
В крайна сметка, пенсията не е просто число. Тя е отражение на целия живот:
-
Дали човек е работил на трудов договор или в сивия сектор.
-
Дали е бил в чужбина или у нас.
-
Дали е имал възможност да спестява.
Пенсионната пропаст у нас е не само икономически, но и морален въпрос. Защото хора, които са градили държавата десетилетия, често живеят с пари, които не им стигат дори за основни нужди.
Заключение
Българската „пенсионна пропаст“ е факт, дори и да не я наричаме с немското ѝ име. Тя се измерва в стотици левове на месец и в лишения, които много възрастни хора понасят мълчаливо.
И все пак има надежда – чрез лична отговорност, чрез държавни реформи и чрез солидарност. Всеки от нас има избор – да се подготви навреме, да настоява за по-справедливи политики и да помага на хората около себе си.
Пенсията трябва да бъде време на достоен живот, а не на оцеляване. За да се случи това, трябва да говорим открито за „пенсионната пропаст“ и да търсим решения – днес, а не утре.
Коментари
Публикуване на коментар