България се готви за поредните общи избори — шестите от април 2021 г. — след като на 28 март популистката партия “Има такъв народ” (ИТН) отказа да състави правителство, третата партия, която отказа мандата.
Преди това дясноцентристката ГЕРБ и нейният бивш коалиционен партньор, прозападната Продължаване на промяната/Демократична България (CCDB) заявиха, че не могат да съставят нов кабинет.
Ходът на ИТН проправя пътя на президента Румен Радев да назначи служебно правителство и да насрочи избори след два месеца.
България ще гласува за Европейски парламент на 9 юни, така че двата избора може да са в един ден, но това зависи от способността на Радев бързо да назначи служебно правителство.
След изборите през април миналата година България имаше общо правителство, подкрепено от реформаторската ЦДББ и ГЕРБ. Те се разбраха за 18-месечно правителство с ротация на премиерите – първо Николай Денков от ЦДБ, а след девет месеца – Мария Габриел от ГЕРБ.
Денков подаде оставка на 5 март и остави ГЕРБ да ръководи правителството през следващите девет месеца, както беше договорено. Но Габриел не успя да състави правителство, а на 27 март Денков отхвърли и поканата на Радев да се опита да състави кабинет.
България е най-бедната от 27-те членки на Европейския съюз и се бори с широко разпространената корупция.
Балканската държава се бори с политическа нестабилност след големите антикорупционни протести през 2020 г.
Преди изборите през април миналата година страната беше управлявана от служебни правителства, назначени от Радев при липса на стабилна избрана коалиция.
На 28 март Радев каза, че ще започне консултации с всички потенциални служебни премиери на 30 март
. След конституционните промени президентът може да избира между председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя или зам. председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник.
0 Коментари