Светът през моите очи

  С възрастта не идва тишината, която ни обещаваха. Идват уроците. Сурови, неизбежни и без право на отказ. Първият е прост и болезнен: никой не е длъжен да те разбира . Колкото и честен да си, колкото и правилно да живееш, светът не ти дължи съчувствие. Всеки носи собствената си тежест и рядко има сили за чуждата. После разбираш, че времето не лекува – то разкрива . Сваля маските, изчиства шума и оставя само хората, които наистина са имали място в живота ти. Останалите са били момент. Следва урокът за труда: работата рядко се отплаща справедливо . Усилията, талантът и лоялността не са гаранция. Светът награждава онези, които се нагодят навреме. Това боли най-много хората с морал. С възрастта идва и едно тихо знание – здравето не се договаря . Можеш да отлагаш почивката, себе си, границите си. Тялото не забравя. То просто чака. Разбираш и нещо друго: самотата не е враг . Празнотата е. Да си сам може да е избор. Да си сред хора и да си сам – това е истинската загуба. Кръгът се с...