Светът през моите очи

 Светът крещи. Политиците говорят на висок тон, лидерите се надвикват, държави се заканват, войни се оправдават, а омразата отново се продава като идеология. Всеки ден нова „червена линия“, нов враг, ново „или с нас, или против нас“. А България… България не крещи. България въздиша. Не от мъдрост. От умора. Умората като национално състояние Българинът днес не е нито силно „за“, нито категорично „против“. Той е изтощен. Политически, емоционално, морално. Светът му предлага големи думи – демокрация, суверенитет, национален интерес, геополитика – а животът му отговаря с малки проблеми: сметки, лекарства, несигурност, страх от утре. Докато по света се раждат нови радикални движения, у нас се ражда нещо друго – безразличие, примесено с недоверие . Радикалният свят Няма как да го отречем – светът се радикализира. Левицата става крайна Десницата става агресивна Центърът изчезва Разумът е изместен от лозунги Политиката вече не търси решения, а врагове. Не предлага ко...