Светът през моите очи

  И така – случи се. Не с гръм, не с революция, не с народни танци пред „Дондуков“ 2, а с поредната тържествена реч, в която бяха намесени моралът, народът, институциите, историята и, разбира се, фразата „Готови сме, можем и ще успеем“ . След което президентът подаде оставка. Девет години чакахме да се отървем от Радев. Девет години – достатъчно време, за да израсне едно дете, да се сменят няколко правителства, да се появят и изчезнат партии, да се уморят избирателите и да се изтърка до болка думата „морал“ . И когато най-накрая дойде моментът, реакцията не беше бурна. Нямаше истерия. Нямаше шок. Имаше онова типично българско усещане: „Е, значи все пак стана.“ Президентът над всички – и над отговорността През тези девет години Радев успя да изгради уникален образ: президент, който винаги е прав, защото никога не е отговорен. Всички грешат – парламентът, партиите, правителствата, медиите, народът. Само президентът стои отстрани, леко навъсен, с вдигнат показалец и поглед, на...